Стефан Пройнов: Българските златни и сребърни монети в най-престижните аукционни къщи по света. През последните години Българската Нумизматика еволюира с бързи темпове. Този нумизматичен еволюционен скок е процес, в който участваха много. Бяха успешно представени на нашият пазар компании като NGC и PGCS, който въведоха нашата нумизматична общност в световните стандарти в сертифицирането на монети.
И колкото и нескромно да звучи над 320 000 лв. са дадени за сертифициране на монети от България през последните години. Много надежди бяха разочаровани, други бяха оправдани, а трети капсуловаха огромна доза щастие и завист. Свидетели сме на стотици монети в социалните мрежи и по нумизматичните сбирки, които се предлагат за продажба има и такива, който само се показват.
Безспорно има и такива колекционери през изминалите години, които могат да се похвалят и със сертификати монети с Best in Category и за наше щастие броят и на колекционерите и монетите нараства всяка година.
Стефан Пройнов: Смея да заявя от личен опит, че нивото на култура в отношението също се промени с охота – всички си помагат и напътстват всеки с удоволствие и открита добронамереност помага със съвети или с мнение на всеки, който е помолил за съвет или мнение. Мнозина показват своите малки попадения на обществен дебат и получават аплодисменти от останалите.
Е винаги ще има нотка завист тук-там, но отношенията като в спортният ferplay и тук състезанието е в по-добрата оценка и по-високият грейд на монетите. Българинът Костадин Везьов от Банско, който спечели световното първенство по нумизматика на NGC за 2020г. този колекционер насочи фокусът на внимание на най-големите колекционери, търговци и нумизмати и големи аукционни къщи към нашата малка България и нашата нумизматика. През изминалите години много хора положиха усилия да издигнат и популяризират българската нумизматик като Костадин Везьов, който живее в Чикаго. Секретарят на Софийското Нумизматично Дружество ”Георги С. Раковски” Иван Данов, Инж. Димитър Монев и дейността на Издателство БУЛФИНА, Семейство Рогачеви с NGC за най-добър класически сет през 2022! и Калоян Стоянов както и много други като не пропускаме да споменем и официалните представителствата NGC и PGCS за България.
Нов нумизматичен рекорд: Българска монета продадена за 147 000 лева
Прави впечатление, че най-големите аукционни къщи се надпреварват по света всяка година да предложат в листите си по някоя друга златна или сребърна Българска монета във възможно най-високо качество или от най-редките златни номинали. Свидетели бяхме и на няколко нумизматични рекорди, свидетели сме и на увеличаването на броят Български монети, който се предлагат и това са неоспорими факти.
Българската нумизматика бележи интерес от доста инвеститори и колекционери в чужбина освен на нашите земи. Макар и онова лудо препускане в посока качество-цена да не граничи утопичните нива както при някой златни и сребърни американски монети – стойностите запазват нивата си, други бележат ръст, трети се нормализират, но пазарът се нормализира, успокоява се на по-ниските нива и вече се предлагат монети на нормални цени и така се подхранва колекционерската среда, което допълнително води до все повече последователи на Българските монети.
Ето и някой от предложенията, които бяха разиграни буквално преди дни в един от най-престижните аукциони.
За съжаление обаче българските медии не отразяват тези събития, но всички колекционери знаят, че самите монети са най-голямата световна медия и те говорят сами за себе си и за събития за държавите си от хилядолетия насам.
Да изкажем благодарности на всички, които работят за въздигане на Българската нумизматика, защото там където има Българска монети седи до името Bulgariаn. И ако медиите у нас мълчат то вече няма престижен аукцион, който да няма името България в листите си.
Стефан Пройнов: Когато следя световните пазари първо пиша в световните търсачки: bulgaria lev. И винаги откривам по нещо Българско и родно. Българските монети прославят нашата родина и ако в нашата Демокрация има дипломация то една от тях е родната ни нумизматика!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
