Сеченето на монети в Античността не е била обикновена дейност, целяща създаването на универсалното средство за размяна – парите. Правото и производството на монети е принадлежало на официалната власт в дадена държава. Самите пари са носели върху себе си лика на управляващия владетел или знака на града, в които са произведени. По времето на могъщите тракийски царе – владетели на Одриското царство, сечените монети са служили като царска инсигния (знак), с които те са демонстрирали своето превъзходство и могъщество. Съществуването на монетарница в даден град е било въпрос на чест и просперитет за него. Монетарниците са се организирали по специален ред, на избрани места, и достъпът до тях е ставал при строги правила.
Измежду градовете от днешните български земи, монети с емблеми в Античността секат Аполония на Черно море – котва, Кабиле – Артемида с факли в ръце и още редица други. По време на римската епоха, в българските земи са запазени свидетелства за 13 града със собствено монетосечене. Такива са Сердика днешна София, Одесос днешна Варна, Марцианопол днешна Девня както и Филипопол днешен Пловдив, но те са имали право на провинциално монетосечене на монети различни от тези в централен Рим. В централен Рим да сече монети е имал право и Сенатът освен държавата, но те са секли само един вид монети – Сестерции. Сеченето на монети не е лесна работа.
Тук трябват много познания по обработка на металите и техният химически състав. В различните епохи и времена тези химически състави се променят в зависимост от честотата на добиваното злато твърди експерът на антично и древно изкуство Стефан Пройнов. Химическият състав пряко зависи от рудата от където е добиван метала, често се е използвал такъв от заграбени предмети или монети на други страни във война те носят различен химически отпечатък. Днес ние разполагаме с модерна техника и можем да датираме всеки метал и да кажем каква е историята му от кога и къде датира.
Докато в Античноста всичко е било въпрос на тегло и договорка. Не са малко случаите, в които държавните монетарници са правили фалшификати, с които да платят наложени им санкции и глоби след война например когато хазната е празна, а трябва да се плати тогава са прибягвали до фалшификат медно ядро облечено със златно фолио както и варак или сребърно, но има и бронзови и дори оловни такива известни. Днес ние експертите попадаме на такива екземпляри в работата си.
Стефан Пройнов: Сеченето на монети не е проста работа, макар днес това да е атракция за туристи.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
