Страшна промяна: Полковник от ДС с милиони в КТБ ще разпределя милиардите на НКЖИ

Страшна промяна: Полковник от ДС с милиони в КТБ ще разпределя милиардите на НКЖИ
Страшната промяна в ръководството на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), през която минават милиарди левове от еврофондовете, вече е факт.

Новият тричленен директорски борд е представен на работещите, след като смяната е вписана в Търговския регистър, предаде „Bulpress“.

Новият председател на Съвета на директорите е Камен Диков – бивш шеф на „Напоителни системи“ и неслучил се началник в Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Той е от квотата на „Продължаваме промяната“.

Бившият военен контраразузнавач и щатен сътрудник на Държавна сигурност о.р. полк. Васко Балабанов пък е назначен за член на директорския борд на НКЖИ. Той влиза в управлението от квотата на ДПС.

Така единствено новият генерален директор инж. Мария Генова има нещо общо с железниците. Тя работи в НКЖИ от десетина години от времето на ГЕРБ.

Най-интересен в новият директорски борд е бившият контраразузнавач Васко Балабанов. Той е на 63 години от Пловдив. Бил е щатен служител на Държавна сигурност в управление III (военното контраразузнаване). Назначен е за разузнавач през 1985 г. След промените през 1990 г. остава на работа в Министерството на отбраната.

Една от компаниите на Балабанов, в чието ръководство е бил, е била и сред „юридически лица, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените“ от фалиралата КТБ.

Балабанов участва и е бил в управлението на редица фирми, свързани със строителство, имоти и охрана, показва справка в Търговския регистър.

В съобщението на транспортното министерство Васко Балабанов е представен като „офицер по логистично осигуряване“ от Национален военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново. Той е и „доктор по организация и управление на сигурността“ от Академията на МВР в София.

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.