Маргрет Николова е сред пионерите на естрадната песен в България.
Една от най-обичаните и популярни певици от миналия век днес е на 92 години и е застигната от неволите на старостта.
Изпълнителката на „Птици мои“, която прекрати певческата си кариера още през 2000 г., прекарва дните си предимно на легло. Най-голямата ѝ болка обаче е, че зрението ѝ почти я е напуснало. Вече не можела да чете, защото едното ѝ око било непоправимо увредено. След като се пенсионира от сцената, Маргрет се отдаде на спокойствието в Трън. Там тя живее със своя син и снаха си, които понастоящем също са пенсионери.
Именно от снахата на естрадната легенда дошло предложението да се установят в провинцията, защото тя била трънчанка. По-младите се грижат за възрастната Николова, за която единствените развлечения вече са радиото и телевизията.
Будният ѝ дух обаче не я е напуснал и слушайки любимите си музикални програми по БНР, където често гостуват нейни колеги, Маргрет не пропуска да се включи на живо по телефона, за да ги поздрави.
Някои от наследниците ѝ в естрадата, на които е отъпкала пътеката към славата навремето, днес са милионери, но не са се сещали да ѝ помогнат никак, нито пък да ѝ направят мил жест. Въпреки това певицата не се оплаква от положението си. Доволна е от пенсията, която получава, защото навремето избрала да вземе тази, която ѝ се полагала от мъжа ѝ, след като починал от сърдечна недостатъчност, защото била по-висока.
Освен сина си Николай, с когото живее, Маргрет имала и дъщеря. Една от най-големите трагедии в живота на звездата остава загубата на нейното момиче.
Румяна загива в автомобилна катастрофа заедно със своя съученичка след абитуриентския им бал. Отиват на разходка и повече никога не се връщат.
Тогава Николова изпада в психологическа дупка и се оттегля от сцената, но получава хиляди писма от своите почитатели да намери кураж и да се завърне.
Днес една от първите ни естрадни прими е горда баба на внуци и правнуци, на които обича да показва снимки от славната си кариера, пише още „Ретро“.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
