Избори. Нищо чудно студията са пълни с политолози, със социолози, със статистици…
Изборите отминаха и аз нямам право да говоря, защото с известно неудобство, признавам – не гласувах. Признавам, защото като слушам всички лъжички, лъжи, дърти лъжи, дългоопашати лъжи… ме е срам да излъжа. Но никъде в Конституцията не е написано, че негласувалите нямат право на глас?! Каквото и да значи това.
И така, разсъждавайки по примера на Мечо Пух кое, какво е и дали онова е това или това –онова, отново се замислих за „представителната извадка“?
Потънах в дълбоки размишления и колебания, докато Тя /представителната извадка/ не се появи на екрана, като го изпълни с обема си… Разпищолена, груба, арогантна и безпардонна, облечена в жълтата фланелка на победител?! – Фамилиарно се обръщаше към министър „Х“ на „ти“ и с „бе“… Периодично сипеше ругатни, лъжи, апокалиптични предсказания и заплахи, как без него всички загиваме, потъваме.. и т.н.… От време на време ощастливяваше разлигавените баби с безвкусни и тъпи шегички…
Но… зад всичко това прозираше СТРАХ. Неовладян, неистов, нечовешки страх… Страхът на слабия, дълго време облечен във власт тиранин… Посредствен човек. И все пак човек – не Бог, въпреки самомнението му.
Гледам и си мисля, че е наш избраник. Представителна извадка на моя народ. Т.е. и на мен?! Той е НАРОДЕН представител!!! Представител на народ, наречен от свой поет „мърша“/„…Не сме народ, не сме народ, а мърша“… /
Гледам, слушам и с тъга си спомням думите на полковник Дрангов „За да живее, България има належаща нужда от нравствени великани, а не от поцепени нравствени кастрати. За да побеждава, България трябва да се води от възвишени характери, а не от безмълвни, роболепни самопоклонци…“
О, бедни, бедни Македонски…
Не, сбърках. Полковник /не генерал и слава на Бога/ Дрангов умира в сражение за България…
….Картината се сменя… На екрана застават?! Впрочем и това е представителна извадка на моя народ. Някакъв доктор, някаква превзета преподавателка – политоложка, още някакъв объркан… защитници на…?
На кого?
На падналия властник? Или на онези, унижени хора, които години наред гледахме в показни-екшън арести?
Извадени от леглата си, по бельо… На техните деца и семейства. Или на родителите им?
Обвинени във всички възможни грехове… без последствия? /само част от бизнеса преминал в нечий друг портфейл?/
И после Страсбург…
Държавата осъдена, бизнесменът – разорен… или просто застрелян.. А ние балъците плащаме… И мълчим, и няма въпроси, няма и отговорни.
Кого защитават така самоотвержено, специално поканените в специалните News студия, специални гости? Падналия самодържец или собствената си гузна съвест.
И въртят и сучат и все гледат да пробутат тезата за политически репресии? Иначе проплакват за светата вода – ненапита.
Уволнен директор, областен управител, началник… – политическа репресия?!
Този директор, обаче е заел мястото на друг директор, областен управител, началник… При тези смени и дума да не става за репресии и още по-малко политически.
Сменя се картината.
Нашият герой се отказал от мандата си, за да го разпитат?!
Брей, брей, брей!!! Хайде бе??? Какъв герой!!!
Или може би Конституцията му забранява да се яви на покана /не показен арест/ да даде показания, ако е депутат? Идиоти ли сме? Или сме дали основание на шепа полуинтелигенти да ни броят за такива?
Имат право, защото като подцепени нравствени кастрати мълчим и се опитваме да подминем истината, защитавайки вече своята гузна съвест и благоденствие?
И пак полковник Дрангов, който цитира Св. Иван Рилски
“Причина за изчезване на всяко държавно устройство е безгрижието в развалата. Помнете и усърдно, чисто метете стълбата само отгоре надолу!”
Тук, обаче само с метене няма да мине. Тук, наистина, трябва да се изстърже… А за това трябват Мъже. Мъже способни да се откажат от водачеството на бащините си дружини, да надделеят егото си и се обединят в името на една победа без, която няма бъдеще за България…
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
