Мафиот мафия не бори, господа другари! Доказано

Мафиот мафия не бори, господа другари! Доказано
Мафиот мафия не бори, господа другари! Доказано.

Правителството „Габровски-ГЕРБ“ е правителство тип „Али баба и четиридесетте разбойника“. Вярно, женките са предпочитани като разбойници от банкянския бащица, но и той душица носи завалията.

„Двете каки“ помните ли какво си говориха за посещение на жена в кабинета му при един изтекъл телефонен запис?

Влезе ли женска там – онождане има, излизане няма. Та тия безброй заместник министър-председателки, мвр шефки и прочее женки като ги гледам само, май отдавна са минали на правилното място. И почти нищо не им се е случило. Така се става „герберски експерт от световна величина“.

Али баба пък, тоя дето бил велик доктор, демократ и евроатлантик щял да въвежда върховенство на закона в мафиотската територия на златния си политически бащица от зайчарника. Представяте ли си? В това върховенство на закона пише ли, че в държавна болница се взима установен рекет „под масата“ за всяка консултация на пациент в размер на 75 евро – около 6 хиляди лева на консултационен полуден?

Вярно в територията няма журналисти, а мисирките хич не им се ходи да питат пациентите за какво става въпрос. Да не говорим за политолозите и социолозите, храненици на гербавата мафията, които словословят Али баба, без да разбират, че демокрацията и престъпниците с бели якички и бели престилки са две напълно различни неща. Ама кво ги интересува, нали папкат.

Но…след като Али баба ще ни спасява от руснаците щото бил евроатлантик, значи работата е готова. Как не можаха да намерят поне едно чисто лице в България, но и откъде ли да го вземат, като овъртяха в пипалата си де що има жив човек. И сега само зомбита ще ни възкресяват, нищо, че самите те са мъртви. Умрял живи ще съживява! Ти да видиш.

Та това накратко е нещото ГЕРБ – бой, еване и зверско крадене! От простаци.

Николай Марков

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.