Христо Гърбов не крие отвращението си от поредните избори!
Огромно отвращение и омерзение от всичките ни политици (с изключение донякъде на Румен Радев), както и от поредните парламентарни избори, изрази Христо Гърбов.
Актьорът, който маже да разсмее и дърво, не крие отношението си към политическата клика у нас, при това от години насам. И признава, че вече наистина не знае за кого да гласува.
Христо Гърбов с отвращение към политическата клика
„Наше право и задължение е да дадем вота си, но кажете ми за кого да го направя?! Разбира се, въпросът е риторичен, но ме боли, защото осъзнавам, че на когото и да гласуваш доверие, ще те предаде и продаде още щом си намърда Д-то на депутатския стол.
Най-лошото не е, че имаме крадливи управници, най-лошото е, че от години нашите политици се стремят да опростачват народа. Тяхната мисия е да ни превръщат в тъпи и прости същества, на които могат лесно да дърпат юздите и да ги залъгват, както си поискат.
Погледнете и сами вижте каква съсипия е на образованието, на културата. Та ние реално оставаме без интелигенция, а това е престъпление към цялата държава. Ако нещо може да затрие България, то това ще е именно липсата на будни, умни, можещи и честни хора“, убеден е Христо Гърбов.
И добавя, че е актьор от толкова много години, но сваля шапка на онези в парламента. Защото техният актьорски талант бил в пъти по-голям от неговия и този на колегите му. „Виртуози са! Царе на спектакъла, само това мога да кажа. Признавам им го“, саркастично се усмихва Христо Гърбов.
Въпреки това той споделя, че се надява повече българи и особено млади хора, да намерят защо и за какво да гласуват.
Но най-вече се надява да дойде скоро ден, в който тези млади и наистина свестни млади хора да успеят да си пробият път и да изместят преялите търбуси от парламента, начело с Бойко Борисов.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
