Това коментира проф. Андрей Чорбанов, директор на департамент „Имунология“ в Института по микробиология на БАН пред БНР.
Той подчерта, че серотипът на вируса от Великобритания е с две основни мутации и че трябва да се знае, че през различните етноси и групи вирусът се движи по различен начин, което се дължи на специфичната среда, която осигурява генофондът на даден етнос.
„Фактът, че един вирус е много по-заразен в една страна, не значи, че ще е такъв в друга – може да е повече или по-малко заразен“.
„По брой ваксинирани сме доста назад. В Израел, например, очакваме, че от март нататък няма да има заболеваемост, което ще е доказателство и за ефективността на ваксините“.
По повод ваксината, по която работи екипът в БАН, имунологът обяви, че се очаква разрешение от агенцията, контролираща експеримента с лабораторни животни. Когато това решение се получи, експерименталната работа ще продължи.
„В контакт сме с лаборатории, които да ни осигурят вирус, за да направим реални тестове за качеството на ваксините. Това е нещо, което трябва да се направи, за да се провери колко е реално протективна. По отношение на много от другите ваксини това не е правено… Дори пандемията да е привършила, докато нашата ваксина стане готова, ако тя е преминала успешно всички тестове, то тази платформа за правене на ваксини, може да бъде използвана много успешно във всякакви бъдещи случаи“, коментира проф. Чорбанов за разработката на българската ваксина.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
