Щатът на НСО – раздут, подготовката на гардовете – слаба

След реформирането на НСО, която беше призната в света, започна нейната деформация, смята бившият шеф на службата  ген. Димитър Владимиров.

„Затова сега е като болен пациент, който трябва да се лекува“, коментира той пред Нова тв, след поредния инцидент с шофьор на НСО, който блъсна дете на столичен булевард.

Още по темата

15 дек 2019 10:17

16

14 дек 2019 07:30

84

13 дек 2019 19:20

33

Владимиров смята, че проблемите в НСО са започнали след приемането на закона за службата, който е „калпав и изготвен от некомпетентни хора“.

„Една от грешките в него е началници на службите да стават лица не от системата. Те деформираха службата. Те нямаха опит, а спецификата на службата е много различна и от МВР, и от военна полиция, няма аналог“, коментира  той.

Освен това, по думите му, се е създала психоза в обществото срещу службата.

„Първо трябва да се промени законът“, смята ген. Владимиров.

Според него в закона е допусната и „политическа насока“.

Освен това ген. Владимиров заяви, че през 2004 г., когато той е бил шеф на НСО, бюджетът на службата е бил 13 млн. лева, а сега е 40 млн. лева.

Според него в последните години се разширява кръгът на охраняваните лица, без обаче това да се налага от обстоятелствата.

Владимиров смята още, че щатът на НСО е прекалено раздут.

„Президентът го охраняват трима, има други с по пет – шест човека охрана, това е разход на сили и средства и заради това не стига бюджетът“, каза той.

Според него професионалисти напускат службата, много трудно се назначават на работа нови кадри, особено шофьори, защото и заплатите не били големи в НСО, а трябвало и да се засили подготовката.

„Обидно е хората да наричат служителите на НСО пазванти, те не са супермени, те са подготвени хора, но и на тях може да им се случи да направят катастрофа, много рядко е по тяхна вина“, сподели още ген. Владимиров.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Нет Вести!

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.