Хранителните разстройства не са толкова свързани с физическото състояние, колкото с психиката. Най-добрата терапия са психотерапията, консултациите, изграждането на нови навици, коментира клиничният диетолог Камелия Буюклиева в „България сутрин“.
„Във всеки случай хранителните разстройства, както и всички други психични разстройства, не идват и не си отиват просто така. Но със сигурност те се изменят във времето спрямо различните трендове, в зависимост от това какво е ежедневието ни. Например, днес нонстоп сме на телефоните си, нонстоп разглеждаме социалните медии и известни личности, не само от обкръжението ни – от България, но и от целия свят, и това неминуемо отдава огромно значение. Особено при жените и особено на външния вид, килограми, визия“, обясни Буюклиева.
Тя твърди, че анорексията и булимията са се изменили, като са се появили и други хранителни разстройства.
„Има много прочувания, не толкова проведени в България, но в Щатите, в Англия, Канада и Австралия, където диетологията е на доста по-високо ниво. Те казват, че със сигурност има огромна връзка между психическото ни здраве, ежедневието ни, това какви избори правим и това как съответно изглеждаме“, подчерат Буюклиева за Bulgaria ON AIR.
Тя посочи за съществуването на термин, който се нарича „връзката ни с храна“. Тази връзка е обърната, когато се обръщаме към храната като някакъв вид комфорт.
Няма конкретен период за справяне с психично разтройство. „Това е, колкото и банално да звучи, строго индивидуално“, отбеляза клиничният диетолог.
„От огромно значение е личната мотивация на човека, в каква възраст е, с какво образование е, в каква е сфера е, огромно значение има в какво обкръжение е“, допълни тя.
Камелия Буюклиева смята, че има повишаване на броя на затлъстели хора в световен мащаб. Има криза в двете крайности. В Африка – криза за недохранване. В останалата част от развития свят страдаме от другата крайност.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Нет Вести!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
