Слави Василев: Ако не беше тази Червена армия, нямаше да я има България

Историческото невежество е обхванало цели части от нашия народ, коментира политологът във Фейсбук

Разговорът ми от тази сутрин по bTV се разви в неочаквана за мен посока и искам, понеже е неделя и имам време, да напиша няколко думи.

Ще разберете няколко неща, най-малкото за модерната, съвременна българска журналистика. А медиите, както знаете, са важна част от демократичния ни апарат.

Така. Уважаемият млад водещ се хилеше по време на изказванията ми – в ефир, докато аз бях в кадър и съответно камерата не го хващаше, него. Навеждаше си главата и си закриваше устата в опит уж да скрие неудържимия си присмех, който тълкувам като реакция на абсурдните, според водещия, тези, които защитавам.

Така. Разбирам момчето – млад е, и той, като много други хора, които чупят паметници например, се придържа към русофобския наратив, защото така му се струва правилно. Прави го по собствени убеждения. Не е редакционна политика или нещо, свързано с телевизията. Личи си, че реакцията идваше от него.

Това ме отвежда към втората част, а тя е по-важна.

Историческото невежество е обхванало цели части от нашия народ, като се оформя един генерационен разлом. И политиците, конкретно управляващите сега, ни вкарват в този капан на разделение – не на расова, религиозна или друга, а разделение на основата на невежеството. Измеренията на това невежество достигат дори до журналистите, които водят прайм тайма.

Това невежество, уважаеми приятели, в случая историческо, е фрапиращо. Там е червената линия, за която говореше вчера президентът на връх Шипка.

Младият водещ се хили на гост, който е поканил, докато млади хора чупят паметници – все, струва ми се, неадекватни постъпки, но на тях не се сърдя. Те имат право да са непросветени, защото имат оскъдни познания за света и конкретно за България. Такава ни е образователната система и такива са станали хората. Но бивш премиер, двете най-големи парламентарни групи, бивши министри и редица други официални лица да с непросветени и да пренаписват историята е непростимо. А българската история, уважаеми приятели, е комплексна и лесно се поддава на всякакви интерпретации.

И сега стигам до същността. Това, което не могат да разберат цитираните по-горе хора, защото просто не го знаят, е следното. След края на Втората световна война България, съюзник на Хитлер, е на губещата страна. Опасността пред България – единствената държава освен Германия, която е на губещата страна по време и на ДВЕТЕ световни войни – е огромна. Тя не е опасност от сорта “ще се оправим някак си”. Тя е опасност “няма да ни има и няма какво да оправяме”.

И тук идва ролята на Червената армия, която има монумент в Княжевската градина. Ако не беше тази Червена армия, уважаеми премиери, министри, депутати и водещи, нямаше да я има България. Това е. Личното познанство на Сталин с Георги Димитров е до голяма степен причината Сталин да се застъпи за нас, като Македония, за която спорим до ден днешен, е и тя част от тази сделка. Не е приятна сделка, не е лесно за асимилиране, особено 75 години по-късно, но това е историческата истина. Това не е история, както чувам, “написана от БКП и КПСС”, това е историческата, неприятна, истина.

Ще направя една аналогия, за да ме разберете правилно. Ако имате дете и сте заставен пред един ужасен избор. Или да го убият, или да ви го вземат и да не го видите никога повече, но да знаете, че ще оцелее. И тайно се надяваш, един ден да го видиш отново. Какво ще изберете? В историята, в която са измрели милиони хора, и апетити към България от страна на Гърция, Сърбия, Турция, подковани от англичани за мъст към някой, който трябва да плати сметката са били точно такива, като с аналогията с детето. Ужасна е, да, знам, но е било така. Това е бил, уважаеми господа, изборът пред България. Това е нейната съдба.

Днес, детето се върна при родителя си и не го познава. Не го познава до степен, в която иска да го заличи. Това е политиката на управляващите към историята, неосъзнавайки, че ако родителят не беше приел Червената армия да навлезне в България, сега, нямаше да ви има, или щяхте да сте други, но не и българи. Червената армия влиза в България с цената България да си запази територията си. Цената е била или да ни окупират, или да ни няма, разбирате ли го? България щеше да е колкото Косово днес, около Пловдив, вероятно. Невежеството Ви е потресаващо. Знам, че не можете да вникнете, виждам го. Както казах, на обикновените хора, включително водещи на предавания в прайм тайма, не се сърдя.

Но на тези, които искат да ни чертаят бъдещето, карайки една група от граждани да се обръщат срещу друга група, за да могат ТЕ – Кирил Петков, Асен Василев, Христо Иванов и всички останали политици, депутати, министри, общински съветници в София и прочие непросветени натегачи да ни определят бъдещето и да ни казват, на мен и на Вас, как да мислим, как да тълкувам миналото и как да разбирам бъдещето – за вас ще даря огромна част от свободното си време и енергия, за да ви подковавам, колкото мога, където мога. Защото така смятам за правилно.

И честно казано, от ефира тази сутрин не съм доволен, не заради реакцията на водещия, а заради това, че не успях да накарам събеседника ми да асимилира гледната ми точка, без да превърнем разговора в говорилня. Много често ефирният диспут е борба, не само с присъстващия до теб, в повечето случай повече от един, но и борба с много други обстоятелства, време, нагласи, които пречат, понякога успешно, понякога не, на истината да победи.

Въпреки това, сме длъжни да отбележим, че без медиите, нямаше да има отразяване и на моята гледна точка, която, подозирам, съвпада с тази на много други хора. И накрая, къде на майтап, къде не, се усмихвам сам на себе си, осъзнавайки, че едва ли има друг анализатор в българския ефир, който може да изрече името на Сталин, в момент, в който като чуеш Путин, и почти целият парламент си къса ризата.

Слави Василев

https://www.facebook.com/slavi.vassilev/posts/10168535438780571?ref=embed_post