Посягат ли депутатите на частна собственост?

Посягат ли депутатите на частна собственост?
Имоти от държавния поземлен фонд ще се отдават само чрез търг и то с предимство на местни стопани в чувствителните сектори – плодове, зеленчуци или животновъдство.

Това предвиждат част от промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които тази вечер получиха единодушната подкрепа на парламентарната земеделска комисия.

Собствениците на земеделски земи обаче възразиха срещу някои от предвидените промени и предупредиха, че ще сезират ЕК за тях.

Философията на законовите промени е да се подкрепят местни производители и затова те ще бъдат с предимство при ползването на земи от държавния фонд. Докато в тази част на предложенията нямаше особени възражения, предложението доброволните споразумения за ползване на земеделската земя да влизат в сила, когато са подписани от 2/3 от ползвателите – взриви диалога.

Според депутата от ПП-ДБ Свилен Трифонов:

„Големите земеделски производители, които доминират в голяма част от землищата, ще имат възможност да разпределят между себе си цялата качествена и обработваема земя,

а на малките земеделски производители ще им бъдат предоставени неплодородни земи“.

Според представителя на асоциацията на собствениците на земи Мирослав Каракашев обаче, фактът, че за останалата 1/3 от земите и ползвателите, които не са подписали споразумението, ще се изготвя служебно разпределение на масивите – е нарушение на Конституцията.

„Частна собственост, която според Конституцията на Република България трябва да се пази и която е неприкосновена,

в България се допуска тя да се разпределя как ще се ползва от административен орган“.

Каракашев заплаши, че ако законът бъде приет в този вид, собствениците на земи ще сезират Брюксел. „На базата на това се ползват правни основания, на които се получават европейски субсидии“.

Въпреки това депутати единодушно подкрепиха промените и законът ще влезе на първо четене в зала.

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.