Снимка: архив, БГНЕС |
По традиция в последната неделя на март местим стрелките с час напред. Тази година това ще стане точно в 3:00 часа на 29 март. Така ще разполагаме с 1 час по-малко за сън.
Ще се върнем към астрономическото време в последната неделя на октомври.
Точно преди година отговорните комисии в Европейския парламент решиха през 2021 г. връщането на времето да спре. Така държавите в Общността, които ще решат да запазят лятното си часово време, трябва да сменят часовниците си за последен път в последната неделя на март 2021 г. Останалите, предпочели да запазят стандартното астрономическо часово време, могат да сменят часовниците си за последен път в последната неделя на октомври 2021 г., припомня „Монитор“.
За пръв път въвеждането на лятното часово време е предложено от Уилям Уилет в „Пилеене на дневна светлина“, публикувано през 1907 г. Той обаче не успява да убеди британския парламент да го приеме.
Идеята за лятно часово време за пръв път се осъществява на практика от Германия по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г., като целта е икономия на ресурси. Скоро след това Великобритания последва примера, като отначало въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г. На 10 март 1918 г. Конгресът на САЩ установява няколко часови зони и официално въвежда лятното часово време, но законът не намира отзвук и скоро е отменен.
В България лятното часово време е въведено на 1 април 1979 г. До 1996 г. включително то започва от 0:00 часа на последната неделя на март (или първата неделя на април) и продължава до 0:00 часа на последната неделя на септември (или първата неделя на октомври). От 1999 г. лятното време започва в 3:00 часа на последната неделя на март и продължава до 4:00 часа на последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с 1 час назад – т. е. до 3:00 часа астрономическо време.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Нет Вести!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
