Помня го, беше петък следобед – от 5 часа същия ден тука почнаха извънредните студиа – и продължиха нонстоп до неделя включително. Президентът, премиерът или патриархът да бяха починали – нямаше да има толкова извънредни студиа и медийно внимание.
Убиват българина Марин Маринов, който е хуманитарен работник за ООН в Газа – същите медии телеграфно съобщават, че “някакъв българин (без име и самоличност) е починал в Газа” (вероятно от инфаркт или от инсулт). Дори не благоволят да му кажат името.
И според мен в случая няма някакви указания, обаждания от главни редактори, оперативки. Това си е класически пример за автоцензура. Журналистите със съответния професионален инстинкт знаят за какво трябва да говорят и за какво не трябва – ако искат да се издигнат в кариерата. И почти не се налага някой да им дава инструктаж, те са си като дресирани тюленчета.
И става нещо като естествен подбор в природата: професионалният инстикт за това кое е удобно да се говори и кое не се превръща в ключов адаптивен механизъм за оцеляване в медийната корпоративна среда.
Тия “биологични видове” в медиите, които са по-автентични и нямат такъв “инстинкт” – тях “природата” ги отсява рано и така “изчезват” като биологични видове в медийната екосистема още на най-ниските нива. А тези, които са “самоселектирани” от естествения подбор, оцелелите благодарение на адаптивните си умения да се нагаждат и да усещат накъде духат ветровете – тях дори няма нужда да им даваш инструкции и да им правиш специални оперативки – те сами знаят кое е позволено и кое не.
Това, между другото, важи за почти всяка голяма и тежко бюрократизирана корпорация. Основният адаптивен механизъм за оцеляване и израстване в йерархията не е талантът, дисциплината, отдадеността и интелекта – а умението да се нагаждаш и инстиктът да се харесваш на преките началници.
За да ти забележат качествата, трябва да минеш през няколко нива и пласта, на всеки от които има някакъв пряк началник, който ще те чувства като заплаха, която трябва да бъде неутрализарана, ако си прекалено умен и автентичен.
Затова тия организации винаги самоселектират за сервилност и конформизъм, и тактическа “лоялност” към прекия началник. Ако нямат някой шеф-“еднорог” (уникален и рядък положителен случай) като Елон Мъск, който да се опитва да контролира целия процес, включително и на най-ниски нива, вместо да делегира правомощия наляво и надясно – неизбежно сервилността и конформизма стават главен критерий за корпоративно израстване (а при някой хубави жени – и секса естествено).
Аз заради това политически съм “цезарист” – вярвам в силния и добродетелен лидер с огромни правомощия. Цезар, Наполеон, Путин, Букеле, Орбан и така нататък. Защото държавата е като една голяма корпорация. И колкото повече властта в нея не е в силен и подържан от народа лидер, а в някакви бюрокрация и институции, толкова повече прилича на корпорация – и толкова повече като типична корпорация самоселектира за конформизъм и сервилна посредственост.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
