Деканът на Юридическия факултет на Софийския университет “Свети Климент Охридски” проф. Даниел Вълчев изрече на глас това, което мнозина подозират от години – България няма реално право на избор за членството си в Еврозоната.
В сутрешния блок на Нова телевизия професорът категорично заяви: “И да не искаме да ни приемат в Еврозоната, те пак ще ни приемат, решението е политическо”.
Изненадващо откровеното признание на проф. Вълчев директно потвърди, че “българският суверенитет” и “националните интереси”, за които политиците често говорят, се оказват празни приказки, когато става въпрос за стратегически решения на международната сцена. Очевидно, когато “големите братя” от Брюксел решат нещо, малките държави просто трябва да кимат послушно.
Сагата “Интеграция без питане”
Членството ни в поредната европейска структура продължава добре познатия модел – важни решения за бъдещето на държавата се вземат без реално обсъждане с обикновените граждани. Неслучайно в социалните мрежи потребители иронично питат: “И кои са тези ТЕ, които решават съдбата на България?”
След като безславно се разделихме с наборната военна служба и собствената си 200-хилядна армия, за да се сдобием с “модерна” 20-хилядна НАТОвска армия, след като закрихме ядрените си реактори, за да се превърнем в енергийно зависима държава, и след като разпродадохме националната си индустрия за жълти стотинки на “стратегически инвеститори”, днес ни очаква новото предизвикателство – да се разделим и с последния символ на финансов суверенитет – българския лев.
Демократичният избор по български
Докато западноевропейски страни като Дания и Швеция категорично отказват да приемат еврото и провеждат референдуми по въпроса (които неизменно завършват с “не”), България покорно пристъпва към поредната “доброволна” интеграция.
Очевидно шведите и датчаните са “много тъпи и прости нации”, както саркастично отбелязва потребител в коментарите, щом не разбират колко “прекрасно” е да предадеш финансовия си суверенитет в ръцете на ЕЦБ – институция, която в момента е “в тежка системна криза, трупаща загуби и губеща рейтинг”.
Експертите скромно пропускат да обяснят как точно присъединяването към валутна зона в криза ще помогне на обикновения българин или как проблемите с властта на монополите ще се решат, когато всички европейски търговски вериги започнат да закръглят цените нагоре при конвертирането на лева в евро – феномен, наблюдаван във всички новоприсъединили се държави.
България, верна на традицията си да не задава неудобни въпроси, продължава да марширува смело към поредната “интеграция без алтернатива”, докато гражданите наблюдават със смесица от примирение и сарказъм как лодката им бива управлявана от далечни капитани с неясни намерения.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
