Западът вече не е господар на историята – не заради външни врагове, а заради отказа от собствените принципи, които някога го превърнаха в мотор на цивилизацията. Днес той е симулакър: прилича на звезда, която още свети, но отдавна е угаснала и превърнала се в черна дупка.
Най-голямата заплаха за модерния свят идва от финансова система, откъсната от реалната икономика и произвеждаща богатство от празни обещания. Масовият човек заменя смисъла с вещи, страхува се от големите въпроси и чака някой да му предложи „алтернатива“, вместо сам да я извоюва.
„Събитието е прах“ – дребнотемие, което ни заслепява за истинските исторически процеси. Ежедневните политически сюжети – войни, скандали, назначения, дипломатически жестове – са само шум, който прикрива процеси, движени от мрежи от елити, оформящи Запада вече пет века.
Технологичната революция, предвидена още през 1964 г., приближава момента, в който машините ще започнат да вземат решения вместо хората – възможен край на човешката история като автономен процес.
Акценти:
Залезът на Запада не е плод на варварски нашествия, имигранти или „китайския дракон“, а резултат от вътрешно отстъпление от собствените принципи – плурализъм, културно многообразие и баланс между центровете на властта. Именно тези основи създадоха историческата динамика на западната цивилизация, а върху тях днес е сложен кръст.
Пет века непрекъснато възпроизводство на западните елити – мрежа от фамилии, университети и институции, които движат геополитическите процеси далеч отвъд публичната политика. В съвременността тези връзки включват както исторически структури от времето на Роудс и Милнър, така и техните американски аналози от Съвета за външни отношения.
Ролята на англо-саксонските университети – фабрика за елит чрез ротация между академични среди, държавна администрация и корпоративно управление. Фигури като Кисинджър и Бжежински са пример за този модел, при който университетът служи едновременно като кадрови център и място за подготовка на управленски решения.
Механика на властта – трансформации на политическите форми при запазване на същото елитно ядро; власт, която сменя вида си, но не и носителите си. Подобни цикли се наблюдават от Британската империя до съвременните трансатлантически структури, при които формата на институциите се променя, но мрежата около тях – не.
Триъгълникът на западната модерност – автономна църква, градска община и аристократични структури като източник на характерната динамика на тази цивилизация. Този триъгълник създава постоянни сблъсъци на власт, от които произтичат рационалността, правният модел и индустриалният импулс на Запада.
Структурният сблъсък в капитализма – противопоставяне между индустриалния капитал (производство) и финансовия капитал (кредит и спекулация), определящо развитието на модерния свят. Възходът на финансовия сектор създава система от обещания без реален материален еквивалент, което е в основата на повтарящите се кризи.
Архитектурата на Студената война – геополитически решения, планирани на ниво елити още преди края на Втората световна война. Сблъсъкът между СССР и САЩ се заражда в опитите на британската дипломация да насочи германската експанзия на изток към Русия, за да запази политическото влияние на Лондон.
Пророческото предупреждение на Каръл Куигли (1964). Настъпва епоха, в която огромни масиви информация ще се обработват автоматично, а решенията ще се вземат механично. Това е възможен край на човешката история като автономен процес.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
