Филмът „В кръг“, дело на режисьора Стефан Командарев, спечели две големи награди на кинофестивала „goEast“ в Германия.
Той е показан в 10 държави и има над 10 други награди. Стефан Командарев каза за „България сутрин“, че за първи път се случва нещо, което е изключително странно – награда на онлайн фестивал.
Когато започна целият този кошмар с коронавируса, много фестивали, които бяха насрочени, бяха канселирани, отбеляза той. Фестивалът във Висбаден обаче е бил проведен онлайн по „един особен, новаторски начин“. Зрителите, както и журито, са гледали филмите онлайн.
„Самите церемонии за откриване и закриване се проведоха по един много интересен начин във виртуални зали с преки включвания на журито от домовете. Което е един много добър пример за това как се защитават ценности като кино, като фестивали, като култура“, разказа той за Bulgaria ON AIR.
Командарев обяви, че фестивалът има много сериозен награден фонд. Взето е било решение този фонд за филмите в игрална, документална и късометражна програма да не се присъжда само на наградените, а парите да бъдат разпределени между режисьорите, чиито филми са били избрани.
„Това беше много добър пример за солидарност“, каза още режисьорът.
В своите филми Командарев засяга темата с неравенството. Той отбеляза, че неравенството е основното нещо, което разяжда отношенията в едно общество.
„Когато има силно изразено неравенство, България по всички класации е на едно от най-първите места по неравенство, това означава, че хората нямат усещане за общност, за солидарност, няма усещане за взаимопомощ.
Оттук куца абсолютно всичко. Куца образованието, където по-богатият може да прати децата си в по-добрите училища. Куца здравеопазването, където по-богатият може да си позволи повече медицински грижи. Куца и икономиката, защото тя има нужда от образовани и мислещи работници. Неравенството е едно ключово нещо, което води до ракови разсейки до всички области на живота“, обясни събеседникът.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Нет Вести!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.