Настоящи пилоти-колеги на майор Валентин Терзиев и бивши негови колеги, които вече са пенсионирани, продължават да се вълнуват и да търсят истината за катастрофата с МиГ-29, пише bulpress.bg.
Повечето от тях вече са наясно, но мълчат стоически. Други продължават да питат: „Защо командният пункт на стрелбите не е заповядал излизане от атака на майор Терзиев след пуска на ракетата и слизането под безопасната височина??? Има нещо гнило във военната авиация!? Калинките са превзели и армията!“
„Единствен и резонен въпрос. И основен. Там е проблемът, не самолетът. И да, никой не го задава. Лае се напосоки навсякъде, за спорта.“
„За знаещите, несъответствията и неадекватността е очевадна!“
„Нещо крият! В памет на Вальо този път ще търсим истината!“
„Точно заради неговата памет трябва да се каже истината. Кой е виновникът за неговата гибел. Не може всичко да се замита. Защо кутията не се изважда??????Какво крият???????“
Това са само част от многото въпроси, които си задават пилотите в интернет мрежата.
Един от бившите пилоти обаче изригна и попита директно:
„Защо не прегледате записите на магнетофоните в КП и на ръководството на полетите и не ги пуснете в ефир? Там ще се намерят всички отговори на неизвестните само за последната мишена – как, кога, кой и къде. Ще имате ли смелост, или ще се скриете зад прокуратурата с оправдание, че се води разследване и е тайна? Хайде, отговорете и пуснете записите от магнетофоните!“
Същият този вече пенсиониран пилот – Величко Дерузов, коментира трагедията от няколко дни. Явно духът му е много разбунен.
Ето какво още написа той:
„Имам само един въпрос към ръководството на стрелбите. Защо не прекратихте насочването на прехващача към мишена, която явно не е била нормална, а скоростта на сближение с нея е 900 -1000 км? Или все още витае напънът да се покажем пред натовското командване?
Ще споделя как се тренираха летците от Графа по мое време, на МиГ -19. Нощем давах цел на трениращите летци от ескадрилата на МиГ-21. Полетът изпълнявах по маршрут Търговище – Плевен и обратно на четири захода на 12000 м височина, за да може да се приближи реалното сближение с целта А.
За да се пристъпи към реално изпълнение, се искаха три зачотни прехвата и имитация на пуск на ракета. След като преминах на МиГ 21, също се организираха стрелби по парашутна мишена.
Само един случай: В групата бях първи, но пускачът на мишената явно я е пуснал на по-голяма скорост от 400 км и тя се е разкъсала. На екрана на РЛС стана мъгла от метки, но от КП настояваха „пред теб на10 км, на 5 км. Стана ми ясно, че няма да стане прехватът и излязох от атаката.
Следващият след мен е хванал визуално някое парче и извърши пуск от 500 м. На разбора за мен казаха „незачел“, на следващия – „отличен“, при положение, че е извършил пуск в нарушение на всички мерки за безопасност.
Ако и сега продължава тая практика на висшето ръководство да се покаже пред големите, дори и при опасност от катастрофа, всичко е ясно. При създалата се обстановка единственият изход е бил „прекратяване на задачата“.
Като РП много години, така бих решил изхода, без непременно да се изпълни една тренировъчна задача и се стигне до фатален край, за срам и позор на ръководството на учението.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
