Защото в тези 33 г. няма нито една значима положителна тенденция
Проф. Атанас Семов, съдия в Конституционния съд на Република България
10 ноември беше краят на един съвсем сгрешен режим и началото на една голяма надежда. Днес, 33 години по-късно, констатацията не може да бъде друга, освен че тези 33 години са един от най-тежките периоди в цялата история на България. Защото си съсипахме държавата. Ние сме една самоубиваща се държава.
И нещо повече: аз си мисля, че в тези 33 години няма нито една значима положителна тенденция в развитието на България. Бих бил щастлив, ако някой може да посочи поне една тенденция – не отделен факт, а тенденция, и то значима и положителна.
Вместо това имаме няколко изключително тревожни констатации.
Едната е, че за 33 години загубихме 33% от населението си – от 9 чл. слязохме на 6 млн. На територията на страната не живеят повече от 6 млн. души. При това сме и една от най-застаряващите нации в света, което вещае скорошен разпад на социално- осигурителната система… Няма да говорим за увеличаване на пенсиите, а въобще за изплащането на пенсиите – и на други социални плащания.
Здравният статус на българите днес е драматично влошен – ние сме на едно от първите места в света и по брой на инсулти и инфаркти на глава от населението.
Образованието ни днес е катастрофа – над 30 % от населението е функционално неграмотно, а близо 10% е напълно неграмотно. Да не говорим за чудовищното обезродяване на българското училище, което вече произвежда гастарбайтери без национална идентичност.
Икономиката – да, известно общо повишаване на стандарта на живот има, разбира се има повишаване на БВП, но поне 40 % от живеещите в България българи днес живеят по-зле от връстниците си преди 35 години! Тук влизат огромна част от пенсионерите, огромна част от интелигенцията, музейните и читалищните дейци, които обикновено са
забравени, свещениците на Българската православна църква мизерстват с изключително ниски възнаграждения…
И, разбира се, най-страшната констатация за провала на т. нар. „преход” – защото това не е преход… – е състоянието на ценностната ни система като общество. В нашето общество в тези години се развиха три феномена, които нямат аналог никъде друга в цивилизования свят, още по-малко пък трите заедно:
– посегателствата над лекари и учители,
– телефонните измами
– и купуването на гласове.
И вместо да се опитаме да се справим с тези недъзи, сега връщаме отново чрез хартиената бюлетина някои от механизмите за контролиране и купуване на гласове. Т.е., продължаваме да се движим назад…
Парламентарната ни демокрация е с все по-нисък процент доверие. Парламент, който се ползва с по-малко от 10% доверие, не може да бъде представителното учреждение на нацията.
Към това трябва да добавим и общата представа за състоянието на политическата ни класа. То е все по-лошо. Дори езикът на днешните политици е ужасен – и стенограмите на Народното събрание са „учебник” по български език и литература. С тежка неспособност да говорят нормален български език – такъв, дето да не се притесняваш да го слушаш в присъствието на децата си, каменоделен български език…
Трябва да се сравняваме и с 1939 г. и с потенциала на нация, която е имала изключителни духовни водачи! А сега има сричащи водачи, сричащи и по политическия буквар.
И това е една от диагнозите на „прехода” – и една от причините за катастрофата му…
Не се боя да кажа, че тези 33 години са катастрофален период в историята на България.
Ние не извлякохме нито една значима полза от промените, които трябваше да се случат и в България дори се случиха със закъснение. Ние тогава не бяхме готови за тази промяна, тя беше наложена отвън, от Москва. Поради което нито бяхме готови за демократизацията, нито успяхме да се възползваме от ползите на демокрацията – за да постигнем това, което други народи с много по-малки качества и много по-слаби природни и икономически дадености успяха да постигнат за същото време.
Това съчетание на злоупотреба с власт и корупция, което има в България, го няма в нито една друга европейска държава в такива мащаби. И това си го направихме сами…
Включително защото интелигенцията се смълча. Нашата интелигенция не говори по обществени въпроси. Преди 10-ти, когато нямаше свобода на словото, интелигенцията казваше много повече, отколкото сега, когато има слободия на словото.
Самият факт, че 33 години след началото на прехода отново се питаме необходима ли е лустрация, означава, че изобщо не сме започвали…
Ние сме народ с изключителни качества! И колкото повече намалим предпоставките за злоупотреба с власт, за безобразия на властта, колкото повече намалим властовите структури на държавата, администрациите, толкова по-вероятно е българските качества да могат да се проявят…
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
