В ефира на “Панорама” двама политици – Тошко Йорданов и Стефан Янев не спестиха критиките си към Кирил Петков след зловещата катастрофа край Аксаково.
При тежкия инцидент, станал в 17,30 ч. на 16 май автомобил на НСО, возещ Киро и верния му паж Найо Тицин връхлита “внезапно” изскочила на пътното платно кола.
След адския удар на място загива шофьорът на автомобила, а съпругата му продължава да е в тежко състояние, в изкуствена кома в болница.
“От миналия май месец не ползвам транспорт от НСО”, заяви бившият служебен премиер Стефан Янев. И допълни: “Отнасял съм се с уважение и респект към тези хора. Там работят професионалисти. Понякога, ако се случи такъв инцидент с рисково каране, е виновен не водачът, а някой от пътниците, който настоява да се кара бързо. Аз лично никога не съм настоявал да се стигне някъде бързо. Въпрос на техния професионализъм е да не влизат в излишни рискове без нужда”.
Тошко Йорданов бе по-остър: “Законът за НСО може би трябва да се пипне малко. Най-малкото в посока времето за охраняваните лица. Защото Кирил Петков не е премиер година и половина и можеше да откаже охраната на НСО. Тези изкушения на самовлюбени хора може да ги поограничим поне малко с промяна на закона”.
“Мисля, че в 90% от случаите шофьорът на НСО кара така, както иска този, когото го возят”, отбеляза Янев.
А Стефан Янев допълни: “Държавният ресурс се ползва в предизборна кампания, което нарушава правилата на демокрацията”.
“Наистина имам въпрос – Кирил Петков защо се вози в кола на НСО в предизборна кампания? Вярно ли е, че Лена Бориславова също я возят в кола на НСО? (Има снимки). Има едно такова нещо, което се използва удобно от политиците чрез един закон, който сами са си създали, а не е редно”, заяви Йорданов.
“Има нареждане на председателя на Народното събрание Росица Кирова по време на предизборна кампания да не се използват служебни коли”, посочи Тошко Йорданов.
Тв водещият Бойко Василев обаче веднага опита да тушира емоционалната нота, заявявайки, че не е уместно “да се нагнетява излишно ситуацията”.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
