Вкарва ли ни кабинетът „Главчев“ във война със секретна рамка? Защо Радев отказа за НАТО.

Вкарва ли ни кабинетът „Главчев“ във война със секретна рамка? Защо Радев отказа за НАТО.
Разиграва се поредният властови фарс, в който народът е безучастен свидетел, въпреки че залогът е колективната ни съдба.

Радев отказа да иде на срещата на НАТО, защото не е съгласен с рамковата позиция на МС за Украйна.

А каква е тази позиция, не знае никой, защото се оказва, че е…засекретена.

Тоест, служебният кабинет тихомълком е изработил някаква позиция, а ние дори нямаме право да я разберем. Да не говорим, че никой не ни пита за НАШАТА позиция.

Като журналист и издател на една от най-четените медии в държавата, от два часа опитвам да се добера до въпросната „рамка“, която разпалва поредната война в държавата.

А дали само ВЪТРЕ в държавата?

Дали директно не ни вкарва във война?

От какво толкова е скандализиран президентът и с КАКВО не иска да свързва името си?

Попитах представители на всички политически сили и с изумление установих, че Главчевата рамка не е разпратена до партиите, представени в Народното събрание.

Служебният кабинет е взел решение по най-конфликтната и злободневна тема на съвремието, без да го съгласува с парламента, да не говорим с гражданите!

Как и защо се случва това, кой и на каква цена търгува с живота на семействата ни?

Дочувам оттук-оттам, че е поет ангажимент за участие под ВСЯКАКВА ФОРМА на българската страна в новоизграждащия се пункт на НАТО в Украйна. С оръжия, пари, продоволствия и човешка сила.

Вярно ли е?

Имаме ли право да знаем, или…нямаме?

Главчев, веднага разсекрети „рамката“! От кого я криеш, от хората, от народа, от медиите?

Гледай какво се случва в Словакия, как един по един ги изправят пред трибунал за военни престъпления и разпродаване на националните интереси, и си мисли какво те очаква. Един ден. Когато цялото безумие на розовите милитаристи приключи.

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.