В разгара на летния сезон все повече българи се насочват към черноморските ни курорти. Знаят ли обаче нашенците как да пазят кожата си от яркото слънце? Дерматологът д-р Янита Михайлова коментира темата пред Bulgaria ON AIR.
„Слънцето наистина е един от факторите, които най-силно увреждат кожата ни. Трябва да сме много отговорни към нея. Защитата обаче трябва да бъде целогодишно. Най-много увреждания на кожата се случват през инцидентните слънчеви изгаряния, които не са само през лятото. Случват се и през март примерно“, обясни специалистът в „България сутрин“.
По думите ѝ винаги когато отиваме на море, трябва да сме подготвени със слънцезащитен крем – за тяло и за коса. Тя подчерта, че темето, ушите и врата са местата при мъжете, които често остават неглижирани и поради тази причина изгарят първи.
„Според едно проучване само 10% от хората поставят ежедневно слънцезащитен продукт. От тях само 3% са мъже. Слънцезащитата трябва да бъде ежедневна. Тя трябва да бъде нанасяна няколко пъти през деня. Слънцезащитните продукти трябва да се повтарят по правилото 9 – 12 – 15 ч.“, допълни дерматологът.
Експертът увери, че в сертифицираните аптеки е минимален рискът да попаднем на фалшив продукт. Според нея слънцезащитният филтър е гарант за сигурността на продукта.
„Освен фактора и честото нанасяне, бих искала да обърна внимание на количеството. Масово хората поставят твърде малко количество от съответния продукт. Ориентировъчно половин чаена лъжичка слънцезащитен крем е количеството, което трябва да се постави на лице и шия. 8-9 чаени лъжички е количеството за цяло тяло – това е 1/3 от тубата. Почти никой не използва това количество на защита“, каза още д-р Михайлова.
Според нея 3 са стъпките, които трябва да спазваме през лятото, за да осигурим максимална протекция на кожата си: ексфолиация, хидратация и слънцезащитен крем.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Нет Вести!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
