В края на един мандат и в една предизборна година е един от моментите, в които личното доверие в политическите фигури става важен фактор.
Особено важно за равносметките е да се отчете доверието в трите ключови позиции – президент, председател на Народното събрание, премиер. Това обобщават от „Галъп интернешънъл болкан“ в последното си проучване.
Според изследването единствената фигура у нас, която вече няколко години остава с положителен личен рейтинг, е президентът Румен Радев.
„Практически всички други популярни политически фигури у нас са с минусов рейтинг. В момента рейтингът на Радев е +24. На практика идентично се движи и институционалният рейтинг на президентството“, казват от „Галъп“.
За разлика от него рейтингът на премиера Бойко Борисов е минусов (–41). „Все пак Борисов завършва и третия си мандат като една от харесваните политически личности у нас. Това в голяма степен се дължи на сравнително твърдата подкрепа, която партия ГЕРБ разви в годините“, анализират от „Галъп“. Неговият рейтинг е 23%.
„В немалка степен това се дължи и на ситуационните „добавки“ доверие, които Борисов получи в първия етап на коронавируса у нас. Тези добавки не са повишили доверието към политика Борисов, но със сигурност са помогнали то да не стигне до критични нива, след като през лятото спадна“, обясняват още от социологическата агенция.
Според „Галъп“ една от фигурите със сравнително добри показатели за доверие е Цвета Караянчева: 17%.
При нея обаче, както и при Борисов, недоверието превъзхожда доверието (рейтинг от –51).
„Това е стандартната ситуация за български политик. Караянчева е всъщност с доверието на политик от „златната среда“, ако се правят подреждания. В тях винаги начело са политици, които са „отгоре и отстрани“ на ежедневния политически процес или имат „институционален бонус“, а в дъното са най-отдавна познатите политици. Прословуто е вече търсенето за нови политици у нас.
Разбира се, буквалното класиране на личности според доверие и рейтинг не е удачен подход – пред различните длъжности стоят различни задачи с различна степен на риск от загуба на доверие“, коментират от „Галъп“.
Междувременно от социологическата агенция обявяват, че доверието в Националния оперативен щаб с борба с коронавируса се движи заедно с вълните на вируса – когато страхът е висок, и упованието в Щаба е високо. През последния месец 46% отговарят с „да“ на въпроса дали имат доверие на Щаба, а 35% казват „не“.
Равносметката от последната година показва, че обобщеният образ на здравните власти у нас е по-скоро добър. Може би – и защото те са възприемани като в известна степен отдалечени от политиката, пише още в анализа на „Галъп“.
Докато към началото на януари и февруари 27% са искали ваксина, а 48% са били против, то сега вече искат 36%, а намалява процентът на нежелаещите – 41% .
Спада и делът на колебаещите се – от 24% преди до 20% сега. 3% пък се смятат за ваксинирани.
От „Галъп“ посочват, че част от нежеланието за ваксиниране идва от факта, че още преди месец е можело да се отчете, че поне 1.5 милиона българи вече са прекарали вируса – от общо не повече от 5.2 милиона трайно пребиваващи у нас пълнолетни. Сега броят на прекаралите вируса вече е осезаемо по-сериозен. Най-силно искат ваксина най-възрастните.
Обществото у нас обаче става и все по-нетърпеливо за облекчаване на ограниченията. Повечето от българите са „за“ все по-леки мерки. Данните обаче няма как да уловят развитията от последните няколко дни.
Към началото на март 55% са принципно за по-леки мерки, а 32% – за по-строги.
От социологическата агенция поясняват, че отношението към мерките зависи от цялостния фон с броя случаи в страната – колкото повече са случаите, толкова по-боязливи са хората. Определящо е и отношението на властта – когато тя говори успокояващо, това има видимо отражение.
Опитът от есента сочи, че с ескалацията на напрежението в болници и интензивни отделения обществото самостоятелно стига до идеята за по-твърди мерки.
Оценката за начина, по който страната ни се справя с коронавируса, остава по-скоро благосклонна. 46% смятат, че се справяме добре, а 42% – зле.
Според „Галъп“ обаче това вероятно се дължи на либералния режим у нас.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
