Димитър Туджаров-Шкумбата: В коалицията ни „Българи, доволни от живота“, нямаме нито един член. Политиците ни ще спечелят „Оскар“ за

Шкумбата е шоумен по призвание.

Тъжно е, че България се превърна в едно огромно казино

Политиците ни ще спечелят „Оскар“ за най-добри отрицателни герои

В коалицията ни „Българи, доволни от живота“, нямаме нито един член

Популярният шоумен Димитър Туджаров става обичан в цяла България с прозвището си Шкумбата, което наследява от своя баща – футболиста Неделчо Туджаров, който е играл дори в националния ни отбор. В началото той също тренира футбол, но баща му го отказва от идеята за спортна кариера, показвайки му многото си контузии. Шкумбата е завършил ВМЕИ-София през 1979-та година и е магистър-инженер по „автоматика и телемеханика“. Тридесет години по-късно, той се дипломира и в СУ, с магистърска степен по „Реторика“. Първата му професионална изява като комик е през 1974-та, а с годините известността му става все по-голяма и той води и свои рубрики в тв-предавания, като „Събота късен следобед“ и „Добро утро“. В момента той има собствено шоу „Tonight with Шкумбата“. Сред най-популярните му спектакли са – „Смях до сълзи“, „Животът иска жертви, но няма да сме ние“, „Параграф 23“, „Скръбна вест“ и „Луд за отвързване“, с които често е канен да гостува и в чужбина. През 2019 г. той е отличен като „Знакова личност“ на район „Младост“. Известният комик има много успешни дискове с хумор и музика, както и две книги – „Шкумбата се смее“ и „Хумористично селфи“, които вече са преиздавани няколко пъти.

– Шкумба, преди броени дни се завърна от Брюксел, където представи твоя уникално смешен спектакъл „Луд за отвързване“. С какви впечатления остана от тази „среща на върха“, както шеговито я наричаш?
– Останах с впечатлението, че българската публика в Брюксел не е забравила да се смее и приема актуалните неща с усмивка, така че вместо да продължи час и половина, колкото обикновено е един спектакъл, стана повече от два часа! Явно хората искат да се усмихват и да се смеят и това им липсва. Един кратък виц от шоуто ми там: „Каква е мечтата на европейската свекърва? – Снаха й да се окаже жена!“ В Брюксел беше последното ми изпълнение на „Луд за отвързване“ и вече започва турнето ми по случай моят 70-годишен юбилей. На 29-ти март в Сити Марк Арт Център отново ще представим „Престъплението“, където играя с една група млади актьори, които правят качествен и стойностен хумор. Миналия път, когато играхме този спектакъл, специално поканих Минчо Събев, който беше режисьор на „Скръбна вест“ и е работил с най-големите ни актьори. След това той ми каза: „Благодаря ти, че ми върна вярата, че има млади актьори, които правят качествен хумор!“ Продуцент на спектакъла е Веселин Стоянов-Лино.

– Кога стартира голямото ти национално турне „120 години не стигат – смях ли бе да го опишеш“, по повод твоя сценичен и житейски юбилей?
– Стартираме на 1-ви април в театъра в Панагюрище и ще го представим в 50 града в България, като приключваме в София на 5-ти октомври в Сатиричния театър. Защо точно там, защото сега – на тази възраст, си спомням как съм работил с големите актьори в Сатирата – Стоянка, Татяна Лолова, Калоянчев.., а и такава годишнина трябва да се чества. Наскоро един ме попита – как ще издържиш? Истината е, че луд умора няма и „лудия за отвързване“ се преля в „120 години не стигат“ – шоу с нови неща, скечове и песни – човек да се посмее и погледа до насита. Цялото име на спектакъла е „120 години не стигат – смях ли бе да го опишеш?“, или „Междузвездното турне на Шкумбата и приятели“. Във всеки град ще има гости – деца, които са били в предаването ми „Tonight with Шкумбата“. В Плевен например ще ми гостуват 12 деца, които свирят на народни инструменти. Вярвам, че ще стане голям купон.

– Истина ли е, че някои от вицовете, които си разказвал по време на турнето ти в Канада са били приети с доза притеснение, защото не са съвсем политкоректни?
– Не точно, но когато разказвах един анекдот, по повод световното по футбол – как през годините съм гледал пет-шест световни на черно-бял телевизор и там като усилиш яркостта изчезват англичаните, а като затъмниш изчезват сенегалците и една жена ми вика: „Г-н Туджаров, това ако го преведат на г-н Трюдо ще спрат представлението и може и в затвора да влезете!“ По този повод се шегувам, че и в шаха трябва да махнат черно-белите фигури и да играят със сиви… Радвам се, че в Берлин и Хамбург нашенците също ме посрещнаха с отворени обятия. Там има голяма арт и кино дейност, която развива Катя Костова, така че и българите в Германия не остават без културни мероприятия, а хората са жадни и им липсва всичко от България. Когато с Камен Воденичаров и Тончо Токмакчиев бяхме в Цюрих с „Царете на комедията“ и два часа не можахме да се разделим с публиката. Цветно им действа да видят нещо наше и да се посмеят, а и те да се видят помежду си.

– Сънародниците ни в чужбина споделят ли с теб дали имат желание да се върнат в България?
– Забелязах нещо, което е доста сериозно. В Канада говорих с възрастни нашенци, които ми споделиха, че ще се върнат и дори са принудени да го направят, защото пенсията им е 800 канадски долара, а там с тези пари не можеш да се справиш! Обаче, ако дойдеш в България е различно, защото 800 канадски долара са 1000 лева! Така че, хората продават и си идват в България – не само българи, но и италианци, французи, чехи… В Германия се возихме при един таксиметров шофьор и той ме попита какъв съм и аз му казах, че съм инженер по професия, а от 50 години съм комедиант! А той ми вика: „Аз също бях инженер, но сега съм пенсионер, а пенсията ми е 800 евро и не ми стигат, затова трябва да карам такси.“ А у нас с тези пари може да се живее прилично. На трети март – на националния ни празник бях в София и около мен звучеше много малко българска реч, беше пълно с чужденци – имаше португалски и немски групи… То е хубаво, явно светът ги плаши, при това ново развитие на нещата – с тези войни и криминални прояви и тук се чувстват по-спокойно.

– Случвало ли се е възрастни хора у нас да ти признават, че много искат да дойдат да гледат твой спектакъл, но не могат да си го позволят?
– Случвало се е и затова ние сме отваряли вратите и сме правили спектакли с отворени врати, защото това са хора като нас – нашите бащи и майки и тези хора не трябва да остават навън и да се чувстват като братчетата на Гаврош! По този повод се шегувам, когато ме срещнат по-възрастни хора, че разликата между пенсията и спина е, че със спин се живее по-дълго в България, така че ние трябва да го ударим на живот! (Смее се.)

– Каква е платформата и какви са целите на твоята партия „България без граждани“ и страх ли те е в близките години да не останете съвсем без избиратели?
– Иво Танев направи „България без българи“ – БББ, направихме и коалиция „Българи, доволни от живота“ – БДЖ, но нямаме нито един член. Дори ние самите, като лидери на партията, не можем да разберем от какво сме доволни! На всички тези партии, майката им е „България без граждани“ и то май натам е тръгнало… Нашата партия има платформа, цели шест метра дълга – дървена, имаме и програма с официален език английски – първо ниво, за да ни разбират хората, върнали се от чужбина.

– Според теб, в последните години, родните политици не станаха ли по-големи шоумени от актьорите и как оценяваш артистичния им талант?
– О, те са най-добрите отрицателни герои! Дори и във филм на ужасите, ако те участват ще спечелят „Оскар“ – за най-добри отрицателни образи и герои.

– Притесняват ли те тези случаи на сбивания с участието на чужденци и мигранти у нас?
– То бой има навсякъде – не мога да коментирам случаи, на които не съм присъствал. На мен не ми харесва различното отношение спрямо мигрантите, защото има война в Сирия, както и в Украйна. От Сирия ги бяха вкарали в Харманли – видях къде живеят и как всички трябваше да помагаме, за да получат един телевизор, докато украинците бяха в хотелите – аршинът трябва да е еднакъв. Но не е честно буферната зона да е тук – ние не сме виновни, а сме толерантен и гостоприемен народ и за всичко искаме да помагаме, но за жалост не е така от страна на лидерите – те си направиха една ограда и това е. Различният аршин не е хубав!

– А какво мислиш за тези скулптури на същества с неопределен пол, които се появиха в чужбина и за тези квалификации – Родител-1 и Родител-2?
– Да, виждал съм такава скулптура в Канада и на мен не ми е приятно да гледам такива неща. В Гърция сега бе разрешен официално еднополовия брак и Мицотакис честити на първата гей-двойка – двама мъже, които имат три осиновени деца! Нека има такива хора – нищо против, но Господ е създал мъжа и жената и не разбирам подобни закони. Според мен, не трябва да се парадира с това и се питам – трите деца на тази двойка, като отидат на училище и другите деца как ще ги приемат?! Един виц: „Българската православна църква разреши еднополовите бракове у нас – между катаджии и футболни съдии!“ Тук е ясно подтекстът какъв е, но защо трябва да ни се натрапва това и например шефът на полицията в Брюксел да се снима с рокля?! Светът отива в неприродосъобразна посока. В Англия сега им над 20 пола – това са ми го казвали англичани! Заради тази толерантност и валутата 1 евро и то също е в среден род… (Смее се.) Става голямо разнообразие вече и почваме да се губим в него.

– Кои други теми и събития те вълнуват?
– Това, че както коментираме с приятели, в света вече липсват големи световни лидери – от типа на Хелмут Кол и Де Гол! Тогава Европа беше във възход. Сега, не знам как става това избиране на политиците, но повечето по-скоро са ми смешни, отколкото да приличат на сериозни политици.

– В Америка предстоят избори. Симпатизираш ли на някой от кандидатите и вярваш ли на думите на Тръмп, че може да спре войната в Украйна?
– Не знам, то си зависи от американците, но ако съм американски граждани, аз гласувам за Тръмп! Те са далеко зад океана, но вече се усещат, че част от данъците им заминават в посока война. Америка е страна, която печели от войни, аз не съм русофоб, или американофоб, но ако се замислим в колко войни участва Америка… Голямата фармацевтика е в Щатите, големите оръжейни предприятия също са при тях…

– Кой е любимият ти виц в момента?
– Той е битов: Две деца си говорели, едното казало – дядо ми го направиха герой от Втората световна война. -Какво е направил? – Свалил е пилот с лопата. -От небето ли? -Не, от баба ми! (Смее се.)

– А гледаш ли формати, като „Ергенът“ и знаеш ли някой анекдот по този повод, или по някоя актуална тема?
– Не гледам телевизия, дори и себе си не гледам, но ще кажа, че „Ергенът“, като видял кастинга на кандидатките – целунал оператора, хванал го под ръка и си тръгнали двамата. (Смее се.) Ето и два вица за изкуствения интелект: „Ако един мъж мисли с оная си работа, дали вибратора се счита за изкуствен интелект?“ Вторият: В България, в Техническия университет бе създаден български изкуствен интелект, който като видя действителността, напусна държавата веднага!

– Сигурно имаш и много незабравими истории с някои от големите ни артисти?
– О, да, много са. Спомням си, че още като студент трябваше да пътувам с автобус за предаването „Къдрава антена“, заедно с великите Константин Коцев, Калоянчев и другите звезди на Сатирата. Аз отидох първи и бях седнал отзад, а отпред беше Константин Коцев, който попита със своя специфичен глас: „ Тъй, оня Шакумбата ли чакаме още? (имитира го перфектно-б.а.) А аз: „Шакумбата съм. Аз съм тук – друг чакаме!“ (Смее се.) В този момент се качи Славчо Пеев с две туби, светла му памет. Оказа се, че него сме чакали. Това са велики български актьори – младите дали са се разровили да гледат големите, дали са гледали „Големанов“ например?!

– Ти си от Петрич и си се познавал с Ванга. Тя казвала ли ти е нещо оптимистично за ситуацията в България и по света?
– Че ще дойде време, в което доброто ще победи злото. То навсякъде в момента зло със зло се бият, дано по този начин доброто да победи! Ванга ми е казвала също – където и да ходя да не напускам България, защото тук ще е по-добре! Вярвам й. Тя беше вярваща, за разлика от много наши сънародници, което не трябва да е така.