„Не губя равновесие от високото и не търся вратичката на закона”.
Това каза служебният премиер Гълъб Донев по време на церемонията по встъпването в длъжност на новия кабинет, назначен от президента Румен Радев.
„В такъв момент обикновено се изказва благодарност за доверието и се заявява готовност за справяне с огромната отговорност, с която е свързан постът на министър-председателя. И аз ще го направя, защото знам от личен опит, че отговорността към хората и тяхното доверие те пазят от загуба на равновесие, без значение колко високо в управленската йерархия в държавата се намираш”, поясни той.
Новият служебен премиер благодари на президента за доверието.
„По силата на Конституцията президентът е гарант за министър-председателя и министрите, на които дава своя кредит на доверие.
Убедено твърдя, че служебното правителство не е Б отбор в управлението на държавата. Това не е някаква моя маркетингова приумица. Това отсъжда основният закон. Днес предстои встъпване в длъжност на стотното правителство на България. То няма да разполага със 100 дни толеранс. На нас се пада нелеката задача да търсим решение за наследените кризи, без да разполагаме с механизмите на работещо НС.
От колегите си очаквам работа на 100% по следните направления: организиране и провеждане на честни избори; възстановяване на доверието между институциите, които представляват държавата; намиране на изход от всички завещани кризи; сваляне на политическото напрежение; продължаване на работата по Плана за възстановяване и устойчивост. Клетвата, която ще положим, определя безусловно принципите, които ще ни ръководят – да спазваме Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководим от интересите на народа”, каза още Гълъб Донев.
След това служебният премиер се обърна към своя екип с призива: „Не забравяйте тези думи. Те не са само протоколни изречения. Не ги оставайте в тази зала. Това е клетвата, с която ще носим отговорност за съдбините на родината и на нашите сънародници”
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.