Правителството не бива да се съобразява срещу кого се изправя, а да си гледа работата, да следва законите и да отстоява интереса на гражданите. Всякакви други емоционални или политически аргументи като „този е много специален и не трябва да го пипате“ не важат. Това заяви в вицепремиерът Томислав Дончев пред bTV по повод публикуваните от бизнесмена Васил Божков текстови съобщения с „Vladi Goranov“.
Границата е много тънка. Един министър като политическа фигура една от функциите му е да упражнява граждански контрол върху работата на институциите и да ги кара да работят по-добре, коментира още Томислав Дончев.
По думите му много често се говори, че трябва да има добър диалог между бизнеса и правителството. Тук границата между подобряването на работата на институциите и лобизма е много тънка, посочи вицепремиерът.
„Министър Горанов заяви, че няма притеснения и нищо нередно не е правил. Не мисля, че е слагал „политически чадър“ върху някого“, отбеляза Томислав Дончев.
„Не съм чул премиерът да си търси нов министър на финансите. Финансовият ни министър се казва Владислав Горанов“, категоричен беше той.
По повод противоречията между финансовия министър Владислав Горанов и премиера Бойко Борисов за това да се намалили ДДС за ресторантите Дончев отбеляза: „Много често имаме спорове вътре в кабинета. Аз също бях против за намаляването на ДДС“.
Диференцираната ставка не е добро решение по дълъг списък с причини, каза Дончев. По думите му тя дава шанс за повече злоупотреби, трудно се администрира и не води до намаляване на цената за крайния потребител, но би могла да се използва като помощ за бизнеса.
„Опитът в други държави показва, че ако този данък се намали от 20% на 10%, разликата не се появява веднага на етикета с цената. Аргументът на премиера, както и на самите представители на бизнеса, е в посока изсветляване на бизнеса“, каза още Дончев.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Нет Вести!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
