Евгений Тодоров: Притиснати от по-умен народ, политиците ще вземат по-умни решения

Евгений Тодоров: Притиснати от по-умен народ, политиците ще вземат по-умни решения
„Актът на Съединението не е голямата поука.

То е реално е военен преврат, няма народни революции. Но той се приема от хората единодушно, с огромна радост, от различните етноси, от различните социални групи, политици.“

Това каза в интервю за БНР журналистът Евгений Тодоров.

Лозунгът „Съединението прави силата“ се експлоатира от политиците, а всъщност подобен тип единство не е демокрация. „Съединението прави силата“ е тоталитаризъм, авторитаризъм. То е удобно за всички управляващи в различни времена. Това е някаква митологизация, изказа своето мнение той.

Журналистът разграничи обединението около важни за страната приоритети от постоянното търсене на единство.

„Дайте да поумняваме и тогава политиците, притиснати от по-умния народ, ще вземат по-умни решения“, призова Тодоров, който очаква след изборите на 27 октомври да имаме „що-годе приемливо правителство и малко политическо спокойствие“.

Миенето на паметника е пиар акция на една общинска фирма, няма нищо общо с историята на града. Това е измислена, никаква новина, която обаче е цветничка и мирише – тази година на лавандула, миналата – на люляк, по-миналата – на роза, посочи още Евгений Тодоров.

За създаването на настоящия паметник на Съединението в Пловдив той обясни:

„По повод 100-годишнината се роди идеята за паметник. Без конкурс, тъй като няма време, възлага се директно на Величко Минеков. (…)

Този паметник разруши реално един от най-старите европейски пазари – описван от пътешественици, рисуван от Мърквичка.

Разрушиха го, за да сложат паметник. Оказа се, че е имало големи дебати в архитектурните кръгове, което е било твърде рядко в онези времена, тъй като партията е казала – искаме тук паметник“, разказа журналистът.

Тодоров припомни още за годините, в които честването на Съединението е било „прикрито събитие“, тъй като в него е имало „антируски елементи„.

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.