Защо ProCredit е отпуснала на Ас. Василев 3М лв. заем за заложена вече от него къща по друг заем за $1,477М?

Защо ProCredit е отпуснала на Ас. Василев 3М лв. заем за заложена вече от него къща по друг заем за $1,477М?

19 минути попита ProCredit bank за съмнителни моменти по сделката за придобиването на къщата на Асен Василев на ул. Чаталджа №3 в София, наета от данъкоплатците с години като централа на управляващата партия Продължаваме промяната от субсидията, която й предоставяме.

Оказва се, че при тегленето на заема за покупката на имота от малката немска банка, оперираща у нас, на 19 юни 2019 г., сградата вече е била заложена на 25 февруари 2019 г. Тя е и обезпечение по двата кредита.

Това личи от публикуваните от bird.bg документи – договор за заема с частното американско лице, което впоследствие и осъжда СТВ Консълтинг – фирма, която според показаното от Търговския регистър от основателя на сайта Атанас Чобанов все още се води на финансовия министър. Той не е и вписвал прехвърляне в декларацията си пред КПКОНПИ за 2021 г., когато твърди, че е напуснал дружеството, което няма и отчети след това. А вписването и отчетите са задължение по закон, не каприз.

Към банката възникват поредица от въпроси, които източник в БНБ коментира като рискови за лиценза й, тъй като очевидно са дадени условия на клиент – тогава бивш министър, които не са допустими за останалите й клиенти. По правилата на ЕЦБ има риск за лиценз на банка, която кредитира politically exposed person.

ProCredit не отговаря на въпросите ни, защото според нея били от частен интерес. Когато става въпрос за министър, при това за финансовия министър, което очевидно е свързана тема с банковия сектор и с тази банка в частност, обаче интересът е обществен. Особено, когато страната ни е на прага на Еврозоната, член на Европейския банков съюз и работещи в нея банки не преминаха успешно стрес-тестовете на системата.

Иначе казано, при положение, че всичко за парите на всеки български гражданин е достъпна информация за всяка банка у нас, независимо има ли си работа с него или просто черпи личните му данни и може да ги продаде на когото реши, няма как общественият интерес към делата на една банка по казус, в който са намесени съпредседателят на управляващата партия, който е финансов министър, както и самата партия, и при това има и международен резонанс – дело в САЩ, да не бъде защитен реципрочно. Трябва да има равнопоставеност.

Въпросът ни от вчера гласи:

Както стана документално известно, сградата на ул.Чаталджа № 3 е била заложена от Асен Василев като собственик на СТВ Консълтинг с договор за заем на 25 февруари 2019 г., който не е погасен и до днес.

По какъв начин стана възможно да кредитирате същата покупка, но доста по-късно – на 19 юни 2019 г., със същия залог? Не извършихте ли проверка? Как рискувахте парите на вложителите и лиценза си? Имате ли подобна практика и с други клиенти?

Въпросите ни от 5 февруари, когато за първи път се разбра за нередностите чрез пост на Боец на тема американското дело и запорите по него, наложени на СТВ, гласят:

Оказва се, че към датата подписване на договора за заем от ПроКредит банк за къщата на ул.Чаталджа, освен отрицателен капитал, голяма загуба – и двете от по над половин милион лева, освен че е офшорна собственост, което ЗАБРАНЯВА на български банки да й откриват сметки, камо ли да й отпускат кредити и то многомилионни, СТВ Консълтинг е и със свръхзадлъжнялост, което ПроКредит банк е можела да провери.

Става въпрос за заем от 1 милион долара, отпуснат на 25 февруари 2019 г. и подписан от Асен Василев, по онова време бивш министър, със Себастиан Бретшнайдер, към който – вече докато СТВ е кредитополучател към ПроКредит банк, са добавени още 477 000 долара на 27 ноември 2020 г.

При тези документирани факти, очакваме отговор на следните въпроси:

Защо изобщо е одобрен кредитът от ПроКредит банк?

Как се отнасяте към риск за отнемане на лиценза на банката и възможно сигнализиране на ЕЦБ по темата?

Поздрави,

Екипът на 19 минути

Радостина Тонева

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.