Щом едно правителство не може да прави здравна политика, то трябва да си подаде оставката.
Не сме на прага на здравна катастрофа, а сме вътре в нея. Думите са на Александър Александров, председател на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите.
Пред Дарик Александров изтъкна, че в подобни кризи като настоящата, фелдшерите и асистентите са били едни от основните на първата линия в България. В момента обаче те работят нелегално, защото няма нормативна уредба, по която да го правят, категоричен е Александров.
„Ние сме вече в здравната катастрофа, според мене. Защото виждаме неадекватните реакции на Министерството на здравеопазването. Виждаме по-специално и неадекватните реакции, по отношение на медицинската професия лекарски асистент.
В такива кризи, в такива тежки условия от 140 години фелдшерите са се включвали активно в борбата с епидемии – те са били едни от основните хора, които са на първа линия в здравния фронт в България. Това се случва и сега.
Но, за жалост управляващите отказват да признаят, че има такава професия. В момента фелдшери и лекарски асистенти работят в нашето здравеопазване почти нелегално, ако не и изцяло, защото няма нормативна уредба, по която да го правят„, коментира Александър Александров.
„Тези хора работят консултативна дейност, лечебна дейност, 60 – 70 процента от работещите в спешните центрове в България са работещи в спешните центрове, работят и в училищното здравеопазване, работят и по министерства – там, където държавата е поела ангажимент да има качествена медицинска помощ.
По Закона за съсловните организации обаче ние фигурираме като асоциирани медицински професионалисти, което е абсурдно.
Кашата е пълна, най-добре е, щом не могат да правят здравна политика, да си подадат оставката. Има начини и методи, по които ще дойдат други хора, за да решат проблемите в здравеопазването„, заяви председателят на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите. / bulpress.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
