От научна гледна точка мозъкът на котката е по-съвършен от мозъка на кучето, пише израелското издание „Ал-Итихад”, цитирано от БГНЕС.
Котките са бозайници от семейство котки, които са опитомени преди 6000 години. Те са отлични ловци и са хищници, но не представляват реална опасност за хората поради малкия си размер. Средно една котка тежи от четири до седем килограма, но теглото й може да достигне и до 10 килограма.
Днес в света има котки от различни породи: бастет, абисинска, шираз, сиамска, турски ван, манкс, хималайска, бирманска и др. Някои от тях са известни от времената на египетските фараони. Египтяните са първите, които започват да отглеждат и опитомяват котки 4000 г. пр. н.е.
Мисията на котките била да хващат мишки, плъхове и змии, които прониквали в домовете на древните египтяни. В резултат на това котките стават любимите животни на фараоните и са увековечени в картини и скулптури.
Археолозите са открили в Египет древно гробище от котки, което съдържа голям брой котешки мумии. Всеки, който е навреди на котка е бил осъждан на смърт. И когато любимото животно умирало, собствениците бръснели веждите си и мумифицирали тялото му. Баст – древноегипетската богиня на плодородието е покровителка на котките, а древноегипетските митове разказват, че е дъщеря на бога на слънцето Ра.
Котешкото мяукане може да достигне 140 децибела. Това животно може да чува високи звукови честоти до 40 хиляди Hz (хората чуваме до 20 хиляди Hz). Мозъкът на котката се състои от 300 милиона клетки, а този на кучето – от 160 милиона клетки. Обонянието на котката е по-добро от това на хората, но по-лошо от това на кучетата. Тя спи около 16 часа на ден. Котешкото око е чувствително към светлината, зениците са вертикални и се разширяват силно на тъмно. Животното е в състояние да остане невредимо след падане от големи височини.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Нет Вести!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
