ИПК “Родина” е в историята, взрив унищожи мастодонта от стомана и бетон

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Dnes.bg

Един от символите на недовършените мащабни социалистически проекти най-накрая отиде в историята.

Високата част на недостроената сграда на ИПК „Родина“ на „Цариградско шосе” в София ще бъде взривена тази сутрин.

Още по темата

24 апр 2020 16:52

12

23 апр 2020 14:51

69

За целта час по-рано движението по основния столичен булевард беше спряно и пренасочено.

За контролирания взрив и организацията по провеждането му са издадени всички необходими разрешителни.

На място имаше пожарни и линейки.

Теренът с емблематичната недостроена сграда е около 60 декара и е собственост на фирмата „Изток Плаза“ на д-р Михаил Тиков, който е собственик и на най-голямата група частни лечебни заведения в страната „Булфарма“.

Все още няма яснота за какво ще се използва разчистеният терен. В момента международна компания изготвя проучване и доклад, на базата на който ще се прецезират инвестиционните намерения.

Историята на недостроената сграда започва преди повече от 40 години. През 1976 г. държавата решава да построи печатница, която да е най-модерната на Балканите. Предвидено е към нея да има и редакционен корпус, който да приюти всички столични журналисти начело с редакцията на официоза на комунистическата партия “Работническо дело”.

Мащабният проект включва два корпуса – един на девет и един на петнадесет етажа и топла връзка между тях, триетажна сграда и две нива с подземни гаражи. Върху разгърната застроена площ от 50 000 кв. е трябвало да се разположат 600 кабинета, както и плувен басейн.

Строителството започва през 1982 г., а пет години по-късно печатницата е завършена. Тя е разположена на терен от близо 40 дка площ. В края на 1989 г. настъпват промените, България изпада в невъзможност да погасява заемите си и строителството на обекта е замразено. Така двете кули остават на груб строеж.


Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Нет Вести!

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.