Крайно време е ръководството на БНБ да публикува този доклад и да спази закона, в противен случай ще трябва да се намесим отново ние гражданите и журналистите, за да се случи този факт!
Добре е и академичните среди да започнат да носят своята обществена отговорност и да публикуват проектите си с критични бележки и анализ за влизането на България в Еврозоната.
Такъв проект има изготвен от „Институт за икономически изследвания“, но повече от два месеца отказват да го предоставят. В разработването на този проект са участвали изтъкнати учени и икономисти.
Какво крие БНБ за въвеждане на еврото и ще се поучим ли от грешките на Хърватия?
Анализът на Българска народна банка, който предупреди, че приемането на еврото крие много повече рискове и чисто хипотетични ползи за България на този етап от развитието ни като икономика, предсказа случилото се покачване на потребителските цени в Хърватска.
През изминалия ден апологетите на еврото включиха набор от аргументи, че не еврото е причината, а алчността, че това е ефект, който ще отмре за дни и статистиката няма да го улови, че пазарът се саморегулира и ще принуди спекулантите да върнат цените си към нормалните.
Експертът по всичко Юлиян Попов, който за кратко дори беше служебен министър през 2013 година, но като цяло се изживява като мъдрец и ни поучава от някъде в Англия, също заобяснява колко смешен бил плачът, защото ние, видиш ли, вече сме в еврозоната и не може да се очква проблем при превалутирането. Дали обаче е така?
Според Българска народна банка първите дни след въвеждането на еврото са рискови за покачване на цените по три причини.
Първата, напълно естествена е търговците да прехвърлят върху клиентите си разходите за превалутиране на цените.
Ако трябва да променят менютата в ресторантите, табелките с цените си, а това ще се случи, защото в месеците реди приемането на еврото се публикуват цени и в евро и в националната валута, става дума за разход.
Разход е пренастройването на мобилните приложения и необходимите IT услуги, поддържането на касови наличности във две валути, промяната на дизайна на седмичните каталози, временното усложняване на счетоводното отчитане и т.н. и т.н.
При втората, закръглянето на цените към х.99 означава шоколад за 3.8 лв. да се превалутира на 1.94 евро, но по някое време да стане 1.99 евро – например в първите дни след като отпадне задължението цените да се публикуват и в лева и в евро.
Третата причина се обяснява с т. нар. ефект на „рационално невнимание“. При него хората внимават, но до един момент.
След това, например, веднага, след като отпадне задължението цените да се представят и в левове и в евро, търговци може да умножат старите цени, не по 1.96, какъвто е курсът ни на лева към еврото, а по 2. Това ще оскъпи стоките и услугите с два процента, което никак не е малко.
След всичко това остава и чисто присъщия стремеж на всеки търговец да печели повече. Ако човек е бакалин, фризьор или поправяте автомобили с повече от 10 години стаж, няма как да не е забелязал, че първо се замогват тези, които продават на международните пазари – суровини, IT, имоти и конкурентоспособна продукция, и чак след това техните доставчици на материали, стоки и услуги. Това между другото е описано в теорията като ефекта „Балаша – Самуелсън“ и предполага последни от развитието да се замогнат хората, чиято икономическа дейност е изцяло свързана с местния пазар.
Но бакалинът осъзнава това и усеща, че настъпва времеви прозорец. Ако нацията е на път да се замогне заради приемането на еврото, или напротив, да затъне, той е длъжен да опита да извлече моментна печалба.
Това е психологията на пазара и се потвърждава от срещите на Хърватския икономически министър с представители на търговските вериги, които го разочароваха с новината, че си имат политика, която не смятат да адаптират съгласно правителствени призиви.
Поскъпването, съпровождащо превалутирането на цените, е само първият конник на икономическия апокалипсис.
Далеч по-притеснителен е риска от раздуването на инвестиционни балони – било то на капиталовия пазар, или на пазара на недвижими имоти.
Преди влизането в еврозоната банките оценяват всеки строител по способността му да продаде имотите, които строи. След като Европейската централна банка започне да рефинансира банките, те ще са склонни да намалят предпазливостта си, знаейки, че дори и да загубят от някой заем, ще имат достъп до ресурс за следващи заеми и с тях да покрият загуба та от предишния заем.
Това, което във финансовата наука се нарича ливъридж (leverage), или „лостов ефект“ предполага, че ако дадена дейност, или инвестиция носи очаквана възвращаемост от х%, то вкарването на двойно повече ресурс (заемен) ще осигури двойно по х% доходност. Ако се вложат три пъти повече пари, пак взети назаем, доходността ще бъде три път по х% и т.н., колкото повече заем, толкова повече възвращаемост на базовия капитал, след като предприемачът разплати заема си.
Никой обаче не обяснява, че това си има край, а този модел от ден едно след влизането ни в еврозонта са се подготвили класа от олигарси.
За обикновения българин това ще означава пред балкона му да изникнат още няколко блока и максимума, на който може да се надява е, да си купи апартамент с лихва от 2.5% вместо за 4%. Това си е чисто класово противопоставяне на финансовия елит, който разполага с навременната информация и е подготвен да заеме стартови позиции, за да се възползва от присъединяването към валутния съюз.
Обратно, за работническата класа ще остане отговорността, един ден да плати с данъцит си, когато шоуто свърши.
България носи специфичния риск това да се случи в дори по-големи размери, както и инфлацията да се ускори още повече заради 13-те милиарда лева, които в момента банките държат в БНБ под формата на минимални задължителни резерви.
Когато влезем в еврозоната изискването (сегашното) за резерви в размер на 10% от активите ще падне на 1% и това ударно ще влее 13 млрд. лв. в икономиката. А без да се намерят веднага нови инвестиционни възможности и стоки за придобиване, няма как да не стигнем до покачване на цените.
Изследователите на БНБ предупредиха за всичко това, но ръководството на Българска народна банка и правителството не желаят да знаете за тези рискове.
Кой знае, можи би Хърватска ще ни даде възможност да се поучим от нейните грешки, когато не желаем да се вслушаме в експертността на централната ни банка, защото ръководството й е заето да слугува на политическата класа.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
