Не сме мръднали един милиметър в това, което би трябвало да се нарича демокрация.
Най-накрая някой трябва да сложи българските интереси на масата.
Това мнение изрази пред БНР журналистът Мартин Карбовски.
Според него ние сме „кошмарно зависими, губим суверенитет в другата посока, с другия Голям брат“ и „трябва да се даде възможност на тази нация да диша и сама да решава“.
Вече нямаме суверенитет – продоволствен, енергиен, военен, смята Мартин Карбовски.
„Каква е тази Европа и каква е тази мечта, която ти зачерква нещото, с което продаваш ток и ти е един от малкото хубави бизнеси?“
„Не се казва свободата да говорим. Казва се суверенитет. Казва се – ще споделяме дори загуба на суверенитет, за да бъдем в ЕС. (…) Време е да кажем „Долу Европа!“ Ако ще затваряте Маришкия басейн, ако ще продължавате да се шегувате с АЕЦ „Козлодуй“, ако не правите нови мощности, ние след 10 години няма да продаваме ток. Тогава вече „Долу Европа!“. Каква Зелена сделка, какви 60 лева!“, коментира журналистът в предаването „Политически НЕкоректно“.
Карбовски нарече подписването за закриване на мощности в Маришкия басейн „национално предателство“.
„И това са хора, които искат единствено да се харесат на Брюксел и Вашингтон. Това заличава нашата национална идентичност, заличава държавата. Ние ще загубим тази държава. Тук вече 2+2 прави 4 в тази математика. Няма как това да продължава – ние да подаряваме суверенитет.“
Ние се отказваме постепенно от суверенитет, защото „у нас има една меритокрация, която е на власт заради заслуги към чужди посолства“, подчерта Мартин Карбовски.
„И това е най-фаталната ни грешка – че ги спасяваме на избори, че продължаваме да гласуваме за тях.“
„В момента се говори само за Плана за възстановяване. Политиците искат просто да вземат няколко милиарда по ПВУ. Тук вече нищо наистина не се произвежда. (…) Избираме мошеници – хора, които нямат никаква идея да засадят един картоф“, добави той.
Ситуацията няма да се оправи с избори, скептик е журналистът. По думите му „вървим към пропаст, която явно ще бъде кървава“, защото се променя геополитическата ситуация.
„Чудно е да има избори, но това, ако продължава да не може да се оправи с избори, то ще избие, ще изпуши, ще се запали. Няма как.“
„Надежда има, но със сигурност трябва нещо ново, защото ПП-тата изгоряха като бенгалски огън“, а „Да, България“ продължава да е „някаква патерица на Борисов и ще се опитат да направят някакво ужасно правителство отново“, каза още Карбовски.
Журналистът коментира и цензурата в социалните мрежи.
„Заради споменаването на Хитлер, Сталин и Баязид получавам не просто червена бюлетина. Там пише – вие сте от личностите, които са свързани с тероризма, биха могли да бъдат свързани с тероризма и призивите към насилие“, обясни той и даде пример с един от профилите си, който има почти 530 хиляди последователи и е под заплаха да бъде изтрит.
Според него Фейсбук лепва „лепенка на устата“ и на либерали, и на консерватори.
„Нормалността на говоренето във Фейсбук се изгуби. Хората – и либерали, и консерватори, губят контакт помежду си заради безумието на ботовете вече. Ботовете станаха безумни.“
„Каквото и да пуснеш вече – защо си с шапка, защо си без шапка. Правилата на Фейсбук са абсолютно неясни. Влизаме в нещо, което наричам интерниране“, заяви журналистът.
„Ние внимаваме какво да говорим, а това вече е робство. В момента, в който започнеш да говориш с басни, ти вече си Езоп, а Езоп е роб. Не бива да стигаме до езопщината.“
„Те те шантажират. Искат да пускаш само котенца, да пускаш само правилните неща.“
„Заключени“ са Евгени Дайнов, карикатуристът Христо Комарницки, Манол Глишев, отбеляза журналистът, според когото „тези хора трябва да могат да говорят“.
Никой не се замисля, че може да се направи стартъп, българска мрежа, аналог на Фейсбук, посочи Мартин Карбовски.
„Абсолютно е време за някакъв стартъп, който да позволи нормалното общуване на български в мрежа, за която нашите специфики на общуване трябва да са разбираеми.“
Фейсбук и социалните мрежи така са вдигнали нивото на цензура, че вече не можеш и да хитруваш, обобщи той.
„Не разбираме, че като овце си блеем един върху друг, а върху нас сопата на презокеанския овчар се стоварва.“
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
