Кой стои зад законопроекта за забраната на ЛГБТ пропаганда в училищата, разбунил духовете на почти всички българи и предизвикал протести, контрапротести и дори международни реакции? Неговото име е Даниел Проданов – тогава учител, а сега депутат.
ЕС в демографска криза: Раждаемостта спада, в България обаче се е увеличила
Лидърът на „Възраждане“ Костадин Костадинов написа днес в социалната мрежа откъде датира познанството му с автора на промените в Закона за предучилищното и училищно образование, с които вече е забранена пропагандата на „нетрадиционна сексуална ориентация“ в българското училище. Ето какво още заяви той:
„Запознах се с Даниел Проданов във връзка с негов текст от 2016 година. Тогава той като млад учител искаше да насочи вниманието на обществеността към това, че американските НПО-та постепенно овладяват българската образователна система. Оттогава насам работим заедно за благото на нашата Родина и за спасяване на умовете на българските деца.
Даниел Проданов е вносител на промените в законопроекта за забрана на ЛГБТ+ пропаганда в образованието, в т.ч. популяризирането и подстрекаването на идеи или възгледи, свързани с нетрадиционната сексуална ориентация или определяне на полова идентичност, различна от биологичната, независимо дали това се прави пряко или косвено. Законопроектът на „Възраждане“ беше приет и нормалността възтържествува.
Гордея се, че познавам Даниел! Гордея се, че заедно извървяхме този труден, но славен път. Спечелихме още една ключова битка, предстои и да спечелим и войната.“, написа Костадин Костадинов във Фейсбук.
Даниел Проданов е роден в Стара Загора, откъдето и е избран за народен представител в 49-ото и 50-ото Народно събрание.
Възпитаник е на езиковата гимназия с френски и английски език. Впоследствие се дипломира в ПУ „Паисий Хилендарски“ в Пловдив със специалност „Български език и история“. Следва последователно „Културна антропология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и „Приложна психология“ в ПУ „Паисий Хилендарски“.
Снимка: Фейсбук профил на Даниел Проданов
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
