Ако бяхте достатъчно интелигентни, щяхте да сложите „Аз съм българче“ на първата страница
За съжаление, синдромът „пази Боже сляпо да прогледа“ създава сред българските либерални интелектуалци и елитарни демократи реакции на снизхождение или открито презрение към всяка форма на българска национална идентификация
Принадлежността към всяка общност създава в нейните членове както положителни – благородни, така и негативни – осъдителни форми на идентификация с нея. Така е в семейството, така е в махалата, така е и в нацията. Всички ние имаме полза членовете на българската национална общност да споделят преобладаващо положителни форми на идентификация с нея.
За съжаление, синдромът „пази Боже сляпо да прогледа“ създава сред българските либерални интелектуалци и елитарни демократи реакции на снизхождение или открито презрение към всяка форма на българска национална идентификация. Не бих се връщал отново към причините за подобно „елитарно“ отношение.
Бих искал само да напомня. Националното чувство може да се засилва, да отслабва, да помръква или да се радикализира. Но то е неунищожимо докато съществува националната общност. Много опити са правени на „космополитна“ основа да се „отмени“ нацията, национализмът и националната държава. Всички тези опити се провалят – независимо дали са марксистки, глобалистки или други…
Всичко, което е родено, е достойно да умре (Хегел). Няма да бъде вечна и националната общност – някога тя ще бъде заменена от други общностни форми на човешка идентификация. Нацията ще отмре, но няма да сте вие тези, които ще я унищожите.
Съществуват две възможности. Първата, да култивираме националното чувство на българите около светлите примери на Левски, Ботев, Яворов и Гоце Делчев, както и с „Аз съм българче“ и „Високи сини планини“, с „Хубава си моя горо“ и „Жив е той, жив е“. Да ценим националната традиция във фолклор, в природа, в изкуство, в идейно наследство и в примери за безкористна служба на националните идеали.
Втората възможност е да отритнем и да се подиграем с всичко национално като съвкупност от „примитивни отживелици“ и с това да насочим националното чувство към чалгаджийски идентификации, насилие, омраза и примитивизъм. Синдромът „пази Боже сляпо да прогледа“ насърчава изцяло втората възможност.
Никой не ви кара да играете хоро, да се вдъхновявате от каквито и да е прояви на българска национална идентичност. Някои са я надрастнали, други се срамуват от нея. Трети…
Хайде поне мълчете! Защото ако бяхте достатъчно интелигентни, щяхте да сложите „Аз съм българче“ на първата страница, а не да се чудите как да се отървете от него.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
