След натрапената ни “визита” на Зеленски в България, всички – леви-десни, “Политико”-укро-медии, критикуват президента Радев – според левите бил “унижен” да приеме Зеленски (поканен не от него, а от правителството), според евро-атрантическите-клакьори пък не бил в час от геополитическа гледна точка.
Какво можеше да направи Радев в тази ситуация?
Можеше въобще да не приеме Зеленски – зер, не е негов гост.
Можеше, според дипломатическата практика, да го срещне и да го черпи по едно кафе на летището (както се прави с прелитащ над България чужд президент), или да го срещне в кафенето срещу президентството и да си поприказват там по президентски, без медии.
Радев направи друго.
Прие Зеленски в Президентството, пред медиите, и му каза, че е против даването на оръжие за Украйна и е за приключване на конфликта с дипломация.
Попита го ехидно – за колко време ще стигне на Украйна това оръжие, което му дава българското правителство, и онзи потърси бЕл прах, за да се успокои, и понеже нямаше как да го шмръкне пред медиите, се развика нервно.
Така целият свят разбра, че в ЕС и НАТО няма единство по отношение проблема “Украйна”, че Орбан не е сам в обективния си поглед към този проблем на Европа.
На фона на казаното тия дни от Байдън, че Украйна няма сега да бъде приета в НАТО, защото това би означавало САЩ да се бие директно с Русия, и че в американските складове за оръжие са останали само касетъчни бомби за даване на Киев – на което (даване на касетъчни бомби) се противопоставиха няколко европейски страни, декларацията на Народното събрание за приемане на Украйна в НАТО и напъните на нашите кухи откъм съдържание евроатлантически жълти павета, все повече ми заприличват на отказа на партийните апаратчици в началото на перестройката в Москва да видят какво се задава на хоризонта.
Радев май пак ще се окаже най в час от геополитическа гледна точка.
* Авторът е дипломат. Бил е генерален консул в Истанбул (1990) и посланик в Анкара (1991-1992), Кишинев (1995-2001) и Никозия (2005-2009). Два пъти е бил началник на Кабинета на министъра на външните работи (при Станислав Даскалов и Соломон Паси). Член на Стратегическия съвет към президента
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
