Парламентарните избори вече са минало, след като България даде своя глас за състава на новия 45-и парламент.
Сега Конституцията „прехвърля топката“ в полето на президента Румен Радев, който е длъжен в едномесечен срок да насрочи първото заседание на новото Народно събрание.
Според чл. 75 от основния закон на държавата, ако това не се случи, заседанието може да се свика и от една пета от народните представители. Досега обаче историята не познава случай, в който държавният глава да е забавил решението си цял месец.
Вероятно Радев също няма да чака до 4 май, още повече след вчерашното му изказване, че изборите трябвало да бъдат още през миналата година. Дори ако някоя от партиите оспори резултатите от вота, това не пречи на президента да свика заседанието.
За да насрочи първата сбирка на парламента обаче, президентът трябва да изчака ЦИК да обяви окончателните резултати от вота. Според експерти съвсем логично е Радев да „свири сбор“ на новите депутати в средата на април.
Народното събрание се нуждае от поне 1 работен ден, за да си гласува ръководство, след което трябва да бъде определен съставът на парламентарните комисии и да се изработи правилник за работата на парламента.
В същото време държавният глава започва подготовка за връчване на мандат за съставяне на правителство. Той провежда консултации с парламентарните групи. Най-многочислената от тях първа трябва да излъчи кандидат за министър-председател, който да получи мандата за съставяне на правителство.
Интересен факт е, че в закона няма посочен срок, в който президентът трябва да връчи първия мандат. Той обаче едва ли ще се бави много, тъй като през това време ще продължи да управлява сегашният кабинет. Първата политическа сила, според резултата от изборите, пък разполага с една седмица, за да предложи чрез министър-председателя си състав на правителството.
Ако това не се случи, правото да състави кабинет получава втората по численост парламентарна група, която също има 7-дневен срок, за да го стори. Ако и тя не успее, държавният глава има правото по свое усмотрение да връчи мандат за съставяне на правителство на някоя от другите парламентарни сили, а срокът пак е едноседмичен.
Ако един от трите опита за съставяне на кабинет е минал успешно, тогава президентът предлага на Народното събрание да избере предложения кандидат за министър-председател, който пък посочва конструкцията и състава на своя кабинет.
При положение че не се постигне съгласие за съставяне на правителство, държавният глава е задължен да назначи служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори най-късно до два месеца.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
