„Когато си невеж, когато не знаеш обстоятелствата около едно събитие, да се произнасяш по безапелационен начин – това те прави неадекватен на всичко.
Ефектът, който ще се постигне от този лъжедебат, ще бъдат изкуствените разделения“, смята той
„Събитията – знак в нашата колективна памет, са изключително важни. Добре е да имаме почтено отношение към тях, защото става дума за кауза, за жертвоготовност, за пролята кръв, за да я има съвременна България“.
Това каза пред БНР проф. Валери Стефанов, преподавател по История на литературата в Софийския университет, в навечерието на годишнината от Шипченската епопея и във връзка с темата – защо историята внася нови разделения в обществото и напоследък все по-трудно говорим за миналото.
Трябва да разберем, че миналото не е нещо далечно и застинало, подчерта той и допълни – „то е в непрекъснат диалог с нашата субективност“:
„Ние сме в разговор с миналото и е важно да водим този разговор като мъдри и умни хора, а не като пристрастни жертви на една или друга конюнктура. Как ще построим разказа за миналото – е важен въпрос и дебатът не е излишен.
Следосвобожденското време е време, в което младата българска нация се е опитала да съгради своята идентичност, да създаде пантеон на героите си и да покаже колко важни са паметта и свещената българска земя. Тези хора са построили символния универс на България тогава. Сега се опитваме, ако можем, да го разрушим. Миналото не е да се саморазправяме с него, а за да го разберем по един добър и справедлив начин“.
В предаването „12+3“ проф. Васил Стефанов посочи, че споровете с историята са ефект от геополитически конюнктури в момента – „да ни накарат да мразим едни и да почитаме други, да забравим цялата сложност на историята“.
„Зад Трети март, например, стоят много повече неща от една Руско-турска война. Стои едно Априлско въстание с хиляди жертви. Стоят усилията на видни европейски интелектуалци да оповестят съвестта на тогавашна Европа за случващото се в Османската империя. Стоят много жертви. Стои цяло едно освободително движение. Стоят Левски, Ботев.
3-ти март отваря българската държава към нейното бъдеще. Създава българската държавност. Много елементарно си представяме историята и датите, които презентират историческите събития…
Националният празник е както славата и победата, така и драмата, и трагизмът на една общност. С какво 3-ти март разделя нацията? Това, че е почит към паметта на нашите предци? С какво могат да ни разделят опълченците? Това са изкуствено натрапени спорове“.
Той е категоричен, че не можем да съдим миналото, защото то не подлежи на подобен съд.
„Когато си невеж, когато не знаеш обстоятелствата около едно или друго събитие, да започнеш да се произнасяш по един безапелационен начин – това те прави неадекватен на всичко. Ефектът, който ще се постигне от този лъжедебат, ще бъдат изкуствените разделения“.
Източник/ци: Проф. Валери Стефанов: Зад Трети март стоят Левски, Ботев, Априлското въстание и хилядите жертви
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
