Радев вече реди служебния кабинет, изплуваха първи имена за премиер и министри

Радев вече реди служебния кабинет, изплуваха първи имена за премиер и министри
Президентът Румен Радев вече си търси министри за служебно правителство, съобщава „Труд”, позовавайки се на информация от двама от номинираните.

Според тях това е причината да не бърза с връчването на втория проучвателен мандат, тъй като му е необходимо време да намери подходящи хора.

Задачата е доста трудна, доказа го търсенето на министри за първия служебния кабинет, формиран от президента през януари 2017 г. По темата вече текат облози.

Очакванията са, че Радев ще заложи на секретари и съветници. Като най-вероятен бъдещ служебен премиер е сочен секретарят по сигурност и отбрана ген. Стефан Янев. В предишното служебно правителство той бе вицепремиер и министър на отбраната.

Секретарят по социални политики Гълъб Донев е друго спрягано име, той също бе в първия служебен кабинет. В него министър на финансите бе Кирил Ананиев.

В рамките на две седмици президентът Радев трябва да е готов със служебно правителство.

Почти сигурно е, че и третият опит ще бъде неуспешен. С разпускането на Народното събрание е обвързана датата за следващите парламентарни избори.

В чл.99, т. 5 е казано следното: Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3.

Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание. Срокът по чл. 64 ал. 3 е най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното Народно събрание.

Ако президентът покани “Има такъв народ” до края на тази седмица, то за третия мандат има 7 дни за връчване и още толкова за връщането му. Следователно парламентът може да бъде разпуснат на 13 или на 14 май, а следващите избори да са на 4 или 11 юли.

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.