Достойнството си има цена и тя е висока, коментира президентът Румен Радев.
„В Копривщица знаят, че високо вдигната глава струва скъпо, но единствено с изправен гръб човек вижда ясно, върви достойно напред и може да напише Кърваво писмо, което да отвори врата към възкръсването на България“
Това каза президентът Румен Радев в словото си по случай тържественото отбелязване на 146-ата годишнина от Априлското въстание в Копривщица, предаде БТА.
Окрилен от своя културен и духовен възход, градът ви дари на България огнените водачи на Априлската епопея Тодор Каблешков и Георги Бенковски. Тяхната дързост заби ръждивия български нож в сърцето на прогнилата османска империя и показа на света, че българите отхвърлят робството и зората на българската свобода изгрява, каза държавният глава.
След Априлското въстание не остават паметници на военни победи, а клади и костници. Това е въстание на осъзнатата саможертва в името на свободата, на лудите глави, превърнали се в непреходното вдъхновение на нова България. Те оставиха след себе си онази кървава диря, без която нямаше да можем да изкачим съдбоносната историческа висина, водеща към заветния Шипченски връх.
Оттогава ни делят век и половина, няколко войни, възходи и катастрофи, както и несбъднати идеали, но примерът за поколенията остава, посочи още в речта си Румен Радев.
По думите му съдът на времето е отредил величие и слава на българските апостоли на свободата, чиито имена ще останат във времето.
Нека никога не забравяме тези силни и неподправени българи, защото патриотизмът им, саможертвен и просветен, е еталон, особено днес. „Вечна памет на героите от април 1876 г. Да живее България!“, завърши словото си държавният глава.
По повод годишнината на площад „20 април“ в града се състоя тържествена проверка-заря, а държавният глава прие почетния строй. На отбелязването присъстваха началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, народни представители, представители на местната власт и граждани.
https://www.facebook.com/PresidentRumenRadev/posts/531828864975122
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
