Колкото по-тясно управляващите се придържат към официалната българска позиция,
изразена в приетите от Народното събрание документи и последния Консултативен съвет за национална сигурност, колкото по-дълбоко се вслушват в българите у нас и в Република Северна Македония, колкото по-отговорно се държим като член на Европейския съюз и се придържаме към ценностите на съюза, толкова по-лесно ще им бъде в политиката и решението спрямо РСМ.
КСНС е орган за подпомагане на диалога и за търсене на общо решение в името на важни национални цели. По отношение на РСМ широк национален консенсус не само, че има, той е силно изразен. Управляващите трябва да са наясно с това. Ако диалогът в самата управляваща коалиция е нарушен, това трябва ясно да се каже, какви са причините за това.
Това коментира пред журналисти днес президентът Румен Радев, след като министър-председателят Кирил Петков го призова да свика КСНС по темата за РСМ, предаде репортер на БГНЕС.
Президентът попита дали има промяна в позициите на европейските ни партньори по темата и дали има прогрес от страна на РС Македония по изпълнение на договора. По тези въпроси трябва да чуя министър-председателят, заяви Радев и увери, че ще продължи да отсвтоява историята и културата, че ще работи за правата на българите в РСМ и добави:
„Нашите братя в РСМ да получат гаранции и в същото време за един устойчив и необратим процес на интеграция. По-бързо да се освободят от идеологическите окови на тоталитарното югославско минало, най-сетне политиците там да отворят перспективите за така мечтаното европейско бъдеще“, каза още Румен Радев.
Първо искам да чуя премиера по тези въпроси, каза държавният глава.
Според него, България има нужда от стабилност, прозрачност и принципност в управлението.
Нито интеграцията на Република Северна Македония, нито въздушния суверенитет на България могат да бъдат обект на договорки. За човешки права няма пазарлък, заяви още Румен Радев.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
