Кратко, но емоционално слово по случай националния празник произнесе държавният глава Румен Радев на връх Шипка пред хиляди българи, пристигнали от цялата страна.
Още преди президентът да вземе думата прозвучаха скандирания „Оставка и затвор, Борисов е позор“.
„Искам да Ви питам нещо: очаквали ли сте, че някога, някой ще се осмели да Ви забрани да се качите на Шипка?! Очаквали ли сте, че някой ще се осмели да посегне на правото Ви да се поклоните пред онези, на които дължим свободата си?!“, обърна се президентът към множеството и чу мощен отговор „Не“.
Ето и цялото слово на държавния глава:
Скъпи съотечественици,
Отново е трети март и ние пак сме тук хиляди пред храма на Свободата.
Искам да Ви питам нещо: очаквали ли сте, че някога, някой ще се осмели да Ви забрани да се качите на Шипка?!
Очаквали ли сте, че някой ще се осмели да посегне на правото Ви да се поклоните пред онези, на които дължим свободата си?!
Благодаря Ви, че сте тук!
Защото Шипка е място свято, Шипка е костница на „шепата спартанци“: нашите опълченци и воините на руския император Александър II, нашият Освободител.
Вазов е рекъл за опълченците: „България цяла сега нази гледа“. Истината е, че България винаги, във всяка епоха, гледа всеки един от нас. Защото героичните епоси са рядкост, но достойнството и характера са подложени на изпитание всеки ден.
С Вашето присъствие тук, скъпи съотечественици, Вие помагате днешните поколения българи да вземат изпита по история, изпита по морал и изпита по демокрация.
Защото властта принадлежи на народа, но народът трябва да я отстоява. Винаги има кой да му я отнеме, кой да му забрани и кой да го яхне.
Скоро и нашето време ще бъде в историята. Но от нас зависи дали потомците ни ще се обръщат с гняв назад или с признателност за стореното от нас.
Едно е ясно: историята е урок, геройствата са вдъхновение, но никой народ не може да лежи на лаврите на своите мъртви герои.
Нужна е вяра, нужно е усилие, дела трябват, а не думи, както е рекъл Апостолът.
Честит празник на всички Вас!
Да живее България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
