Съпругата на застреляния Мартин Божанов-Нотариуса – Гергана, е била сервитьорка в частния му клуб SS, преди да стане разследващ полицай в ГДБОП.
Освен това тя е влязла в дирекцията на антимафиотите по безпрецедентна процедура – външен конкурс за назначаване.
Така бившият вътрешен министър, а сега депутат от ПП-ДБ Бойко Рашков отговори на МВР, откъдето разпространиха заповедта за назначаване на Гергана Грънчарова. В предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ бившият МВР министър допълни, че не знае друг случай, в който ГДБОП да е набирала служители по този начин. Принципът е да се вземат хора от други дирекции на МВР.
В понеделник от силовото ведомство изпратиха позиция до медиите, в която обясняват, че дали едно лице е, или не е доброволен сътрудник на органите на МВР представлява държавна тайна. Причината за позицията са твърденията, че убитият Мартин Божанов-Нотариуса е бил сътрудник и така му е осигурявана протекция.
От документа става ясно, че именно Бойко Рашков – в качеството на служебен вътрешен министър в кабинета на Стефан Янев, на 20 май 2021 г. е подписал заповедта за назначаване на стажанти в ГДБОП, сред които е и Гергана.
От МВР обаче не уточняват, че Рашков я е уволнил след задължителното проучване за надеждност. Предложението е на Калин Стоянов, по онова време шеф на ГДБОП, а в момента – министър. Заповедта за освобождаването ѝ е подписана от Рашков. Божанова обжалва и печели делото на две инстанции. Така и не се връща в МВР, защото вече е в майчинство.
Във връзка с публикацията на МВР Рашков посочи, че ведомството е показало завършващия етап на една процедура, а „са скрили умишлено, и това е в стила на Калин Стоянов между другото, скриват главното – конкурсът, който не съм обявявал аз, подборът на кандидатите не съм го правил аз, подборът на тези, които са издържали конкурса, е направен много преди аз въобще да мисля, че бих могъл да стана министър на вътрешните работи и което се вписва успешно като поведение – днес публикуваното от МВР – в тази прикритост на сегашния министър на вътрешните работи и за когото ние всички знаем неговата пристрастност към определена политическа партия“.
Конкурсът за назначаване е проведен далеч преди това, коментира Рашков. Според него това се е случило по времето, когато вътрешен министър е бил Христо Терзийски, в момента депутат от ГЕРБ.
„Изтича конкурсът, има няколко души, които са издържали. В списъка е и Гергана Божанова, която е външен кандидат, в смисъл не е била служител на МВР. А ГДБОП няма нито един, доколкото ми е известно, външен конкурс, всички са от служби на МВР, защото поне малко трябва да разбират от полицейска работа. А тя е била сервитьорка в клуба SS на своя съпруг. Очевидно неслучайно е обявен този конкурс много преди аз да стана министър, защото моята информация е, че между Божанов и тогавашния директор на ГДБОП (Любомир Янев – б.р.) е имало доста здрава връзка“, заяви Рашков.
Той допълни, че е бил длъжен да подпише заповедта за назначаване. Рашков каза още, че към онзи момент не е имал понятие кой е Нотариуса, но служителите на ГДБОП са били наясно.
Малко преди освобождаването на Гергана от ГДБОП е излъчено разследването на Антикорупционния фонд, в което Божанов е осветен като лобист в съдебната власт. Преди то да бъде заснето, Рашков е имал срещи с Ивайла Бакалова, която му разказва за влиянието на Нотариуса и групата и около него.
Че Грънчарова е работила в частния клуб на Нотариуса, разкри и директорът на АКФ Бойко Станкушев по време на изслушване в Народното събрание на първото заседание на временната комисия за разследване на фактите около групата за влияние в съдебната власт, свързана с убития Божанов.
„Тя е работила в ГДБОП, но и във въпросния клуб, дали като доброволка зад бара. Определено става дума за неслучайно лице, а не просто за един член на семейството. Трябва да се провери дали не става дума за целенасочено възпрепятстване или забавяне на разследването след убийството на Мартин Божанов“, каза в средата на февруари Станкушев и добави, че се надява тези въпроси да получат отговор.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
