Записваме толкова, колкото възнамеряваме да отклоним или „усвоим” за други цели!!!“, коментира пред медията ни единствената жена министър-председател.
Ренета Инджова е първата и единствена жена министър-председател на България в 84-тото служебно правителство. Също така е била и кандидат-кмет на София, и кандидат-президент на България, и председател на Националния статистически институт.
– Г-жо Инджова, накъде отива България и как Вие, като бивш премиер определяте днешната политическа ситуация?
– Ходенето до никъде е нещо, което ние знаем как се прави въпреки че винаги се убеждаваме, че отиваме на най-доброто място, тъй като се мислим за най-добрите. А страната постоянно и необратимо се превръща в икономическа руина, от която не може да се извлече никаква смислена политика, освен грабеж и разсипване на каквото е останало от ресурсите и потенциала ни.
Тези, които са се хвърлили да управляват, аз още като ги видях за пръв път, ги оприличих на рейнджъри, рейдъри, скакалци, които са пуснати да опоскат една територия. Това са те – прилетелите от незнайно къде старт-ъпъри, IT-та, поколенчески реплики и биологически наследници на номенклатурата от до 1989г. Странно защо нашите сънародници не се впечатляват от преродените комунисти, защото те сега наричат себе си либерални демократи.
Ужасното е, че народ, принуден към сеирджилък – да наблюдава и понася пасивно пораженията и мъките на един погром осъществяван над него, не дава никакви признаци на осъзнаване, още по-малко на готовност за борба. Пораженията от сегашното управление няма да са преодолими, а напротив – те са вече фатални и необратими с последствията си.
Най-вероятно сме във вторите 45 години на унищожение на България. Казвам това по случай 10 ноември, няма значение коя година сме… Тече бавен невидим за не-умните и не-красивите процес на реставрация. На какво? – на каквото бяхме, на каквото ни лъжеха, че ще станем, на каквото сме не способни да станем… На въпроса Ви накъде вървим може да се отговори просто – към Нищото. Не позновам друг народ с такова умение и усърдие да прави това.
– Днешните управляващи искат чрез промяна в Конституцията да премахнат института на „Служебно правителство”. Какъв е Вашият коментар за тези намерения?
– Служебното правителство беше един финт, един добре изобретен способ, който дълго прикриваше и дори улесняваше политическата класа да излиза от кризите на управление, в които поради непригодност непекъснато има способността да пропада. Но и този механизъм бе изпортен и дискредитиран като всичко останало. А нещо като не можем да го използваме правилно, ние го отстраняваме. Няма да се учудя, ако и него го махнат – с промяна на Конституция или като не допускат разпускане на Парламента – е без значение.
Ние нямаме Главен прокурор в момента, Конституционният съд поради непопълнен състав с нелегитимен статус, подобно е положението с ВСС, един куп регулаторни органи и т.н. По най-уродливия и идиотски начин ние „преодоляваме” кризите, а всъщност отдавна нашата държава я няма в институционален, управленски и политически смисъл. В такъв момент може не само института на служебното правителство да се отмени, а и каквото си поискат.
Нима сегашното редовно правителство е с нормален статус – коалиция или некоалиция, пълна представителност или на шепата гласуващи, с отговорност и отзоваване или „оставка означава оставам”. Забелязвате ли, че у нас всъщност няма нормален или никакъв механизъм за отстраняване на провинили се министър-председатели, депутати, министри и т.н. Никой не иска да произне факта, че страната се намира в политическа криза не от обикновен тип, а поради тоталния крах на политическата система, който каквото и да прави политическият елит няма да може да се справи, защото системата е зачената греховно и се прави от несъстоятелни хора. Казвам го като свидетел на всичко от самото начало до днес. Слушаме ги какво можело да стане на изборите, какво можело да се направи в управлението, какъв трябвало да е бюджета. Но никой не произнася очевидния факт, че българската политическа система разби главата си в неолиберализма, който се превърна в нейния екзекутор.
Понеже процесите на деструкция и провала на обществото вървят бавно, никой не си дава сметка, че в един момент депопулацията ще бъде довършена от джендърството, икономиката ще бъде довършена от корупцията и кражбите, държавният бюджет и публичните финанси ще бъдат унищожени от директното грабене на готови пари от бюджета за частни интереси и на външни сили.
Инфраструктурите ще бъдат така „реформирани”, че да се превърнат в най-големия камък за развитието, защото опитът дори и чрез война да се прехвърлят инфраструктури от едни субекти в други, доведе в крайна сметка до реванша и възстановяването на позициите на досегашните агенти в инфраструктурите и търговията с газ, нефт и енергийни ресурси, само че с огромно оскъпяване за потребителите. Големият „зелен” или какъвто и там измислен голям скок, се оказа фикция. На нас това разочарование ще ни го спестят – както се вижда в плана за възстановяване и развитие сме слабият ученик, който ще почака за одобрение. Под предлог, че сме във война, в момента търпим най-отвратителното, най-уродливото управление, което може да си представи някой.
– Задава се лавина от промени в данъчното законодателство на държавно и местно ниво. Какъв е Вашият прочит като икономист, финансист и държавник?
– Когато всичко се е провалило действително данъците са последният рупор на едно неспособно управление. Само че чрез повишаване на данъци няма да може да се преодолееят дефектите на бюджета: нито ще се изпълнят надценените приходи, които се залагат в него, нито ще има ресурс за свръхразходите – като например капиталовите разходи щели да се увеличат от 5 на 12 млрд. лв.! Записваме толкова, колкото възнамеряваме да отклоним или „усвоим” за други цели!!!
Всички бюджетари и експерти знаят за какво става дума и както никога е въпрос на дълг и отговорност да не допуснат това. А това, че от населението с непосилно данъчно облагане искат да решат проблемите на страната, е последното доказателство за непригодност и зла умисъл на властта.
Икономическо убийство на всички, с изключение на онези, на които е спестено да плащат данъци – на големите олигарси, на тези, които държат инфраструктурите, на тези, за които не знаем въобще какво пият и какво плащат. В крайна сметка, чрез държавен бюджет и държавна политика на рекет и грабеж, може да се унищожи една цяла територия.
Интервю на Стефани Василева, MEDIAMALL
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
