Румен Радев счита за унижение, че българското небе се пази от чужди сили!
Охраната на българското небе
Президентът Румен Радев, като част от българските въздушни военни сили преди време, е наясно с рисковете от наличието на чужди войски в и около България. Именно затова държавният глава нито веднъж дотук не се е изказал в подкрепа на присъствието на натовска армия у нас.
По дипломатичен път ген. Радев се опитва да не допусне войски на НАТО на българска територия, тъй като така се застрашава сигурността на страната ни по време на обтегнатите отношения с Русия. Президентът вече официално отхвърли възможността за разполагане на допълнителни военни бази на САЩ в България.
Такива бази обаче вече има от 15 години. Те са създадени с подписа на тогавашния президент Георги Първанов и са четири на брой. В момента се водят като български, където има съвместно ползване и с чужди войници.
Румен Радев не приема за нормално самолети на НАТО да пазят България
Според президента Радев подобно вмешателство в българските военни дела е неприемливо. Нещо повече, той рязко се противопоставя и на военновъздушните сили на НАТО, които се разхождат из българското небе.
През 2016 г. ген. Радев подава оставка като командир на Военновъздушните сили на България, като посочва като аргумент, че охраната на българското небе от чужди самолети е по-унизителна дори от Ньойския договор от 1919 г., писа „Дневник„.
Преди 6 години България е подпомогната от НАТО с изтребители Миг-29, тъй като не може да си осигури собствена защита по военновъздушен път. Това тогава не се приема добре от тогавашното ръководство на ВВС и началникът му Румен Радев напуска, за да бъде издигнат само месеци по-късно от БСП за президент на България.
Днес позицията на ген. Радев не се е променила. Той все още предпочита българската армия пред чуждата в страната ни. Затова неслучайно вчера премиерът Кирил Петков обяви, че в България ще се залага само на родни войски и командване. Решение, взето под натиска главно на президента Радев.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
