На 7.11.1898год. с нот. Акт №11 Софийска община дарява на старата руска легация /посолство/ парцел в близост до княжеския дворец, разположен между днешните улици „Раковски“, „Московска“ и „Бенковски“.
В парцела са изградени няколко сгради, в които се помещават дипломатическото агентство и генералното консулство на Русия, както и в периода 1907г.- 1914 г. храмът „Свети Николай“, известен като Руската църква. След изграждането на храма легацията става собственик не само на земята, но и на построените в парцела сгради, вкл. храма „ Св. Николай Чудотворец“.
През 1997 г. руското посолство в България, на основание дарението на парцела, факта на построената в същият парцел сграда – храм, както и като правоприемник на Руското Царско дипломатическо агентство се снабдява с констативен нотариален акт № 47/1997г., по силата на който е признато за собственик на дворно място, представляващо имущество 1 по неодобреният кадастрален план на София, заснет през 1997г. и нанесен в кадастралната карта под № 361, Център, кв. 494 с обща площ от 1175 кв.м., заедно с построената в имота руска църква „ Св. Николай Чудотворец“
Собствеността върху земята е придобита на валидно правно основание, вкл. строителството на сградите е извършено върху собствена на руското посолство земя в съответствие със строителните правила и норми, поради което собственик на парцела и храма като сграда е РФ.
Последното изменение на кадастралната карта, касаещо имота е от 2015 г. Имотът с актуални данни към 24.09.2023 г. е посочен с площ от 1139 кв. м., религиозна сграда със застроена площ от 294кв м и собственик посолството на Руската федерация.
2.Храмът „ св. Н. Чудотворец“ не е собственост на БПЦ. Църквата не може и не следва да се идентифицира като правен субект с храма.
Този субект /църквата/ може да притежава имущество, включително и храмове /църковни сгради/, които могат да бъдат повече от един. Официалното признаване на Българската православна църква-Българска Екзархия от страна на Българската държава се извършва с разпоредбата на чл.39 от Търновската конституция, съгласно която Българското Княжество от църковна страна, като съставлява една неразделна част от Българската църковна област, подчинява се на Св.Синод-върховната духовна власт на Българската църква, където и да се намира тази власт, като чрез последната Княжеството съхранява единението си с Вселенската Въсточна Църква във всичко, що се отнася до догмите на вярата.
Тази разпоредба е възпроизведена в чл.1 на Екзархийския устав, приспособен към Княжеството, одобрен от Св.Синод, приет от Държавния съвет и Народното събрание и потвърден от княза с Указ №82 от 04.02.1883г. От този момент Българската православна църква придобива призната от гледна точка на Българската държава правосубектност. По отношение на правото на собственост на Българската Православна Църква след извършеното от Българската държава признаване, не са установени специални правила, т.е. не е приеман специален нормативен акт. Следователно по отношение на предвидените от законодателя придобивни способи и начина на удостоверяване на притежавани вещни права върху недвижими имоти приложение намират общите правила, важащи за всички правни субекти в държавата.БПЦ никога не е придобивала право на собственост върху парцела, дарен на руското посолство, нито върху изградените в същия сгради.
3. Българската държава също не е собственик на храма „ Св. Николай Чудотворец“
Държавата не може да придобие правото на собственост върху молитвени храмове от момента на влизане в сила на Закона за издирване на старини и спомагане на научни и книжовни предприятия, Обн.ДВ.бр.13 от 17.01.1890г., както и по силата на чл.25 от Закона за старините, обн. ДВ.бр.37 от 1911г. по съображения, че процесните недвижими имоти не са от категорията имоти, визирани в посочената правна норма.
Обектите, попадащи в легалното определение за “старини”, съдържащо се в чл.2 от Закона за старините и включени в обнародвания в Държавен вестник Списък на народните старини, изготвен в изпълнение на този закон, следва да са открити при археологически разкопки, извършени след влизането в сила на Временните правила за научни и книжовни предприятия. По силата на чл.25 от Закона за старините държавата придобива и правото на собственост върху обекти, попадащи в легалното определение за “старини”, съдържащо се в чл.2 от закона, само ако към момента на влизане на закона в сила тези обекти нямат друг собственик. Всички останали паметници на културата, независимо от това дали са с национално или световно значение, могат да бъдат собственост както на държавата и общините, така и на регистрирани вероизповедания, физически и юридически лица
Към момента на влизане в сила на Закона за вероизповеданията / 2002г./ храмът „ Св. Николай Чудотворец“ не е публична държавна собственост, което се предпоставя от наличието на поредица от условия -да е обявен за народна старина като към датата на влизане на закона в сила да няма собственик , през 1927г. да е включен в Списък на народните старини, обн. ДВ. бр.69 от 1927 г.; да е обявен за паметник на културата с национално значение и включени в списък, обн. ДВ. бр.61/1978г., В решение на КС № 5/21.03.1996 г. по к. д. № 4/96 г. е посочено, че частната собственост е неприкосновена и е недопустимо с акт на Националния институт за паметниците на културата и музеите /НИПК/ държавата да ограничава правото на гражданите свободно да се разпореждат със свой недвижим имот, представляващ паметник на културата.
Руското посолство /РФ/ е собственик на земята от 1898 г. и на построените върху нея сгради, считано от датата на построяването им, съответно приемането на строежите съгласно действащите към 1914г. правила. Констативният акт от 1997г. само установява във формата на нотариален акт едно съществуващо фактическо и правно положение.
4. В изявлението си от 24. 09. 2023 год. митрополит Наум твърди, че храмът „ Св. Николай Чудотворец“ е осветен само от Доростолски и Червенски митрополит Василий, като в богослужението не са участвали руски архиереи, заради схизмата в която БПЦ се е намирала, което е в противоречие с изследването на Олга Решетникова, публикувано в „История на храм „ Св. Николай Мирликийски“.
Освещаването е извършено съвместно с предстоятелят на храма архимандрит Николай, а също и руският йеромонах Ювеналий.
5. Земята и храмът не представляват по смисъла на Виенската конвенция за дипломатическите отношения „помещения на представителството“/посолството/, поради което не са защитени като неприкосновени по см. на ВКДО. Те обаче имат качеството на дипломатически имоти на РФ като земя и сграден фонд.
България например притежава дипломатически имоти извън страната – посолски комплекси, отделни сгради, апартаменти и парцели в 71 държави по света., общо 230 обекта – сграден фонд с разгъната застроена площ от 316 000кв.м и парцели земя с обща площ от 480 000 кв.м. на стойност 1млрд лева.
6. Всяко посегателство върху тази собственост, принудителното проникване по какъвто и да е начин, вкл. унищожаване или повреждане на имущество се регулира от нормите на българското наказателно право е престъпление от общ характер.
7. Призивите да бъде отключена сградата на Руската църква от Софийският митрополит на практика са подбуждане към престъпление, което е форма на съучастническа престъпна дейност и е наказуемо.
8. На 10 ноември 1952 година на заседание на Светия Синод на Руската Православна Църква е взето решение за предаването «в юрисдикция и владение на Българската Православна Църква на следните енории, манастири и клир на Руската Православна Църква в България: енория в село Царев брод, енория в град Димитрово (сега Перник), енория във Варна, енория в Пловдив, енория и храм-паметник при Шипка, енория в тогавашното село Княжево, енория в град Русе, мъжки манастир «Архангел Михаил» в село Кокаляне и Девически манастир «Покров Богородичен» в тогавашното село Княжево.
9.Храмът „ Свети Николай Чудотворец“ не е включван в този списък и не е предаван в юрисдикция на БПЦ.
След като през 1934 г. се установяват дипломатически отношения между България и СССР, с протокол от 6 юли 1940 г. съветската страна предава храма за безвъзмездно ползване на България в течение на 15 години. Шест години по- късно съветското правителство спира действието на протокола, , и предава храма на архиепископ Серафим като представител на Московската Патриаршия, управляващ седемте руски енории в България.
10. Църквата „Свети Николай“ в София е с официално определен през 1953 г. от Светия Синод на РПЦ статут на подворие.
„Подворието“ е легитимен вид дерогация от териториалния принцип на църковното управление. То е своеобразен аналог на понятието за екстериториалност в международното право. Така в древността главите на някои Поместни Църкви са изпращали свои представители при своите митрополити, архиепископи или патриарси, за да поддържат временно или постоянно общение с други Църкви.
Съществуват също така и подвория на поместни Църкви, които играят ролята на представителства на тези Църкви на територията на други Поместни Църкви. Точно такъв е случаят със статута на Руската църква като Подворие на Московската патриаршия.
„Подворие“ е термин за означаване на пълномощно представителство, структурно подразделение на Руската Православна Църква. Според Устава на РПЦ подворието е вид църковно учреждение в чужбина, каквито са и епархиите, енориите, ставропигиални и епархийски манастири и др. Чуждестранните учреждения на Руската Православна Църква се ръководят в своето управление и дейност от устава на РПЦ и от собствените си устави, които се одобряват от Светия Синод, като се спазват законите, съществуващи във всяка страна.
Подворието по силата на Устава на РПЦ е ставропигия, т.е. църковно учреждение в чужбина, което е независимо от местната епархийска власт и е подчинено директно на Московския патриарх и Синода на РПЦ.
11. След създаването на Патриаршеското подворие в София са изрядно изпълнени необходимите стъпки по неговата регистрация. През ноември 2011 година със заповед на Управлението на РПЦ-МП, обгрижващо задграничните учреждения е изпратен Устав на Патриаршеското Подворие, придружен от Заповед на руския Патриарх Кирил (с № У-01/489 от 31.10.2011), с което на тогавашния настоятел се възлага да регистрира Устава в Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет на Република България, като на 03.12.2011 г. надлежно е изпратено писмо (изх. № 53 от 03.12.2011 г.) до българския Патриарх Максим, с искане за регистрация.
12. Всяко действие на служител на БПЦ, независимо от ранга му, изразяващо се в намеса в дейността на храма, който съобразно статута си на подворие се намира под юрисдикцията на РПЦ, ще представлява нарушение на правилата на Устава на БПЦ
Според Устава на БПЦ основа на устройството и управлението на Българската православна църква са Свещеното Писание, Свещеното Предание, Правилата на светите Апостоли, свещените Канони на вселенските и поместните събори, учението на светите Отци и Устава, като Правилата на Вселенските и Поместните събори са задължителни за БПЦ по Устав:
Правило 2 на Втория Вселенски Събор: „Областните епископи да не простират властта си над църкви извън пределите на областите си и да не смесват църквите“.
Правило 8 от Третия Вселенски Събор: „Никой от боголюбезните епископи да не простира властта си над друга епархия, която по-преди и от самото начало не е била в негови или на предшествениците му ръце“
Антиохийски Събор, правило 13: „Никой епископ да не дръзва да минава от една епархия в друга, нито да ръкополага в нейна църква за извършване на свещенодействие или да довежда други със себе си, освен ако отиде по писмени покани на митрополита и на епископите при него, в областта на които дохожда. А ако, въпреки реда, без да е викан от някого, отиде да ръкополага някои и да устроява непринадлежащи нему църковни работи, нека извършеното от него е недействително, като за безредната си постъпка и за безчинието си понесе прилично наказание, а именно незабавно низвергване от чин от страна на свети събор.“
13. Всички изявления, независимо дали са направени от служители на църквата или политически фигури за отваряне на храма „Св. Николай Чудотворец“ създават политическо и обществено напрежение, мотивират извършването на неправомерни действия, вкл. престъпления и могат да предизвикат международен скандал и разкол в църквата.
14. Храмът „ Св. Николай Чудотворец“ като подворие на Московската патриаршия се намира под юрисдикцията на РПЦ, а сградата е собственост на РФ.
С експулсирането на предстоятелят /настоятелят, ръководителят на православен манастир или храм/ фактически е преустановена дейността на църковното учреждение и тя не може да бъде възстановена от БПЦ, тъй като храмът не е предаван и не е преминал през 1952 г. в юрисдикция и владение на Българската Православна Църква.
15. Твърденията за шпионска дейност на експулсираните руски свещеници архим. Васиан (Змеев), беларуският свещеник Евгений Павелчук и сътрудника на храма Владимир Бонко са несъстоятелни, доколкото при наличие на такива данни следваше да се образува досъдебно производство и евентуално наложи мярка за неотклонение. Вместо това е използван твърде репресивният по тази тема Закон за чужденците в България, според ят който ДАНС има правото едностранно да реши застрашава ли един чужденец националната сигурност и светкавично да го експулсира.
В заповедта съгласно закона дори не се посочва фактическото основание за това. Обжалването не спира действията по експулсирането, а решението на съда не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
Следва да се отбележи и регламентът в руското законодателство относно възможността свещенослужителите да бъдат ползвани за нуждите на подобна дейност. С Федералния закон на РФ „Оперативно-издирвателни дейности“, гл. 17 на органите, извършващи оперативно-издирвателни дейности, се забранява „да използват конфиденциално съдействие по договор от депутати, съдии, прокурори, адвокати, свещенослужители и упълномощени представители на официално регистрирани религиозни сдружения“.
16. Ефектът на случващото е многостранен – от една страна угоднически пред господарите от Запад за пореден път се гонят представители на РФ при това по твърде безцеремонен и съмнително законосъобразен начин. Действията на служителите на руското посолство по заключването сградата на храма се представят като самоуправство и увреждащи правата на православните християни, което е несъстоятелно внушение
Изявленията, че Софийския митрополит трябва да реши въпроса, възстановявайки дейността в църковния храм са класическа провокация, която е в състояние на доведе до ескалиране на междудържавните отношения, а и в самата организация на БПЦ.
Твърде много неща преживяхме през последните години. На дневен ред е вярата ни .Православието – големия враг на либералите – евроатлантици е мишената. Силата на духа ни е целта им.
Не е достатъчно да просто оцелеем. Имаме огромен грях към България. Първо е покаянието, а после са барикадите, защото вяра без дела е мъртва.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
