Посланичката Елеонора Митрофанова използва официалното облекло, за да връчи акредитивните си писма на президента Радев
С черна униформа със златисти копчета и сива вратовръзка новата руска посланичка връчи акредитивните си писма на президента Румен Радев. И ако за мнозина в България облеклото ѝ беше изненада, то в Русия дипломатите носят униформи от далечната 1799 г.
И до днес този вид облекло е неизменна част от външния вид за официални събития на всички руски дипломати.
Основните елементи на тази униформа включват: черно двуредно сако с позлатена бродерия на яката и маншетите, черен панталон (пола), бяла риза, сива копринена вратовръзка. Към дрехите има и черна шапка с черна козирка с емблема на лентата. В допълнение се очаква руските посланици да носят черни копринени чорапи, черни кожени ниски обувки и бели ръкавици.
За дипломати, изпратени на работа в страни с по-горещ климат, се използва тропически вариант на униформата, позната и като пясъчна. За жените вместо униформи се предоставят и дрехи за специални поводи.
Последните промени по руските дипломатически облекла са от 2001 г. Тогава звездата на маншета на ръкава става на зеленикав фон вместо на червен, както е било преди.
Посланикът на Русия носи униформата с двуглав руски орел в бутониерата си. От сакото на посланиците от първи и втори клас беше премахната и една звезда.
Позлатените части и сивата вратовръзка от официалното облекло на Елеонора Митрофанова.
Позлатените части и сивата вратовръзка от официалното облекло на Елеонора Митрофанова.
По протокол на събития в затворени помещения на дипломатите е забранено да носят еднаква шапка и ръкавици.
Този вид облекло има изключително представителен характер и се използва само за официални дипломатически протоколни събития. Униформите за служители на руското външно министерство са създадени през октомври 1799 г., когато императорът е възложил да се изработят следните дрехи – тъмнозелен кафтан, подплата от същия цвят, стояща яка и маншет от черно кадифе. Копчета е трябвало да има само за едната страна на дрехата, панталоните са били бели, копчетата също са били в бял цвят, но с емблемата на руския император. На шапката е имало сребърна бутониера.
След създаването на министерствата в Русия през 1802 г. униформата на руските дипломати претърпяла редица нововъведения. През септември 1808 г. Александър I одобрява униформите за руските консули в чужбина. Златната бродерия върху тях изобразявала “маслинова клонка, обърната нагоре”.
През ноември 1809 г. е въведена широка сребърна бродерия върху униформите на служителите на министерството на външните работи, както и върху тези на посланици и пратеници.
Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова също често може да бъде видяна в униформа.
Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова също често може да бъде видяна в униформа. СНИМКА: Фейсбук
През XIX в. и началото на XX век униформите на дипломатите са били многократно променяни. Така през 1855 г. яката и маншетите на официалното облекло на Министерството на външните работи станали червени. Тъмнозеленият цвят обаче винаги е оставал доминиращ.
През 1904 г. последният руски император Николай II налага служителите на руското МВнР да имат шест вида униформи: церемониални, празнични, обикновени, специални, всекидневни и пътни. Тогава се поставят и различни звезди на рамото, за да могат да се различават чиновете на хората, които ги носят.
Служители на МВнР на СССР са носели униформи почти десет години. На яката на дрехата на посланиците били гербът на СССР и звезда. На върха на маншета имало звезда на червен фон. Този вид официално облекло не се използва след разпадането на СССР в края на 1991 г.
Съвременната униформа за руските посланици, с която в България видяхме Елеонора Митрофанова, се използва от 2001 г.
Външният министър на Русия Сергей Лавров по време на официално събитие заедно с бившия президент Дмитрий Медведев.
Външният министър на Русия Сергей Лавров по време на официално събитие заедно с бившия президент Дмитрий Медведев. СНИМКА: РОЙТЕРС
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
