Сегашният хаос и безумие не са резултат от коронавируса, а от натрупани от десетилетия неща

Сегашният хаос и безумие не са резултат от коронавируса, а от натрупани от десетилетия неща

„Сегашният хаос и безумие не са резултат от коронавируса, а от натрупани от десетилетия неща – няма лекари, няма сестри, затова сме на това дередже“.

Това каза пред БНР режисьорът Стефан Командарев, който е завършил медицина.

Според него в България са се натрупали няколко кризи:

„Съвпадна медицинска криза, политическа криза, лошо управлявана пандемична ситуация, съвпадна и с неща, които от десетилетия са се трупали като проблеми в нашето общество.

Плюс неравенството, което става все по-голямо, включително и по отношение на медицинската грижа – едни чакат с часове и не могат да стигнат до болниците… Проблемите в здравната система, която е все по-опоскана.

Огромната морална и ценностна криза. Забравянето какво е добро и зло, какво е солидарност, отговорност. Всички тези неща бяха много преди коронавируса, пандемията ги потенцира. Съвпадането на тези неща доведе до взривоопасна смес“.

Командарев беше категоричен, че не харесва т.нар. локдаун, но вече е изпуснат моментът на градиране на по-леки мерки, за да се предотврати бумът на епидемията и да се запази здравната система от колапс:

„Вече сме в ситуация на свободно падане и вариантът е най-горчивото хапче, каквито са тежките мерки, за да спре това всекидневно нарастване на броя на заразените и починалите от Covid-19“.

Режисьорът сподели, че в момента снима документален филм за донорството и вече намаляват постепенно снимачния период заради все по-трудната ситуация.

„Опитвам да призовавам за солидарност, отговорност и здрав разум, защото от това има нужда нашето общество, в което обикновено всеки се спасява по единично. От трудна ситуация можем да излезем обединени с отговорност между нас.

Не е имало момент, в който да съм спрял и да съм се скрил в пещера, за да не ме намери коронавируса. Не е необходимо. Човек трябва да бъде активен“, разказа още Командарев.

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.