Доживотен затвор без право на замяна получи 21-годишният Мартин Трифонов. Той беше признат за виновен за убийството на седемгодишната Кристин от сливенското село Сотиря.
Сливенският окръжен съд му наложи още присъда от двайсет години затвор за опит за изнасилване и десет години за блудство с малолетно дете.
На майката, бабата и дядото на детето осъденият трябва да заплати общо 600 000 лева за нанесени неимуществени вреди, предаде БТА.
Наказанието ще бъде изтърпявано при първоначален специален режим. В петнайсетдневен срок присъдата може да бъде обжалвана пред Бургаския апелативен съд.
Адвокат Сиво Сивов, който представлява частните ищци – роднините на детето, заяви, че това е първата присъда след промяната в закона за съкратено съдебно следствие. По думите му това ще бъде назидание за престъпниците и те ще имат пример за тежестта на закона.
Милка Георгиева, която е баба на убитата Кристин, благодари на хората, които подкрепиха с подписки и мирни протести промените в закона и посочи, че ако получи пари от обезщетението, ще ги дари на деца в нужда.
Съдът прие заключението на патолога д-р Тома Чаушев, извършил огледа на тялото и аутопсията. Според него смъртта е била неизбежна и неминуема, причинена от съчетана травма от удари с тъпи предмети.
Според прокурора обвиняемият, макар и млад, е обществено опасен, а деянието е извършено в условията на опасен рецидив.
По думите му, той няма ценностна система, а задоволява първичните си потребности. Психологичната експертиза е показала, че страда от личностно разстройство, но е съзнавал какво извършва. Обвинението посочи, че не открива смекчаващи обстоятелства, освен самопризнанията му.
Престъплението бе извършено на 15 август, като Трифонов бе заловен след почти 24-часово издирване на следващия ден и бе ранен, след като оказал съпротива.
Случаят доби широк обществен отзвук, като на няколко протеста и бдения граждани поискаха отмяна на съкратеното съдебно следствие и успяха да променят закона.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Нет Вести!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
