Водещият на предаването „Контра“ по Евроком Страхил Ангелов заяви в публична позиция, че все по-открито в международни медии и експертни среди се обсъжда възможността България да отложи членството си в еврозоната.
Според него, нарастващото гражданско недоволство у нас е привлякло вниманието на европейските финансови институции и водещи инвеститори.
„Вече открито се заговори за отлагане на членството на България в еврозоната! В западните медии пише, че страната ни се тресе от протести срещу насилственото въвеждане на еврото“, подчертава Ангелов.
Той твърди, че в издания от Европейския съюз се поставят въпроси за морална и комуникационна криза в Европейската централна банка и Еврокомисията, както и за евентуално разклащане на доверието в самата евровалута. Цитират се анализи, според които България не е готова за влизане, а форсираният процес крие „гръцки сценарий“ и системни рискове за целия валутен съюз.
Мълчание на европейските институции
Ангелов обръща внимание и на мълчанието на европейските институции, липсата на дипломатическа подкрепа и публични изявления, както и липсата на реална еуфория от докладите за „конвергенция“. По думите му, това е силен знак, че приемането на България не се разглежда като безусловен успех.
„Единствено сред българските управляващи цари някаква безумна еуфория. Те са изпаднали в състояние на хюбрис и продължават да агитират, лъжат и демагогстват“, пише Ангелов.
Протестите дават резултат
Той подчертава, че протестите вече дават резултат – създали са „шум в системата“ и са предизвикали колебание в международния капитал, който по природа избягва нестабилност. Според него това е основната причина, поради която реалното въвеждане на еврото у нас може да бъде забавено.
Изявлението на Ангелов идва дни след публикуването на конвергентните доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка относно готовността на България за членство в еврозоната.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
